Абатът скръсти ръце върху огромното си шкембе и като че загуби ума и дума от смайване.
— Вие… вие… вие ли, Сабо, искате това от мене… Вие… единственият безбожник в енорията ми… Ами че това би предизвикало скандал, публичен скандал. Негово преосвещенство ще ме упрекне, а може и да ме уволни.
Той си пое дъх няколко секунди и продължи по-спокойно:
— Разбирам, че не ще ви бъде леко, ако тази толкова значителна работа бъде възложена на дърводелеца от съседната енория, но не мога да постъпя иначе, освен ако… но не… това е невъзможно… Вие няма да се съгласите, а без това е невъзможно.
Сабо в момента гледаше редицата столове, наредени чак до изходните врати. Божичко, ами ако подменят и това?
И той попита:
— Кажете все пак! Какво е необходимо според вас?
Свещеникът отговори твърдо:
— Трябва ми красноречив залог за вашата добра воля.
Сабо измърмори:
— Че аз не казвам не, не съм против, може и да се спогодим.
— Трябва да се причестите публично на тържествената служба идната неделя — заяви свещеникът.
Сабо почувствува, че побледнява и без да му отговори, на свой ред попита:
— А столовете в църквата, ще се подменят ли и те?
— Да — отвърна абатът уверено, — но по-късно.
— Не казвам не — поде Сабо, — не казвам не, не съм вероотстъпник, нямам нищо против религията, разбира се. Смущават ме само обредите, но в този случай не ще проявя нетърпимост.
Служителките на Дева Мария бяха слезли от столовете си и скрити зад олтара, слушаха, бледи от вълнение.
Като видя, че е удържал победа, свещеникът стана изведнъж благ и приветлив.
— На добър час, на добър час. Ето една мъдра приказка. Виж, това е вече разумно. Сам ще се убедите. Ще видите.
Сабо се усмихваше принудено.
— Не би ли имало начин — попита той — да се отложи малко причестяването.
Но свещеникът отново придоби строго изражение.
— Щом ви поверявам ремонта, искам да бъда сигурен във връщането ви в правата вяра.
После добави по-меко:
— Утре ще дойдете да се изповядате, защото ще трябва да ви изпитам поне два пъти.
— Два пъти? — повтори Сабо.
— Да.
Свещеникът се усмихна.
— Нали разбирате, за вас е необходимо пълно пречистение, основно измиване. И така, ще ви чакам утре.
Дърводелецът попита, силно развълнуван:
— А къде правите това?
— Но… в изповедалнята.
— В… онази кутийка ли там, в ъгъла? Само че… само че… хич не ми допада вашата кутийка.
— А защо?
— Защото… защото не съм свикнал с нея. При това малко нещо недочувам.
Свещеникът прояви любезност.
— Е добре! Елате тогава при мене, в къщи. Ще свършим това сами двамата. Така става ли?
— Да, това вече е друго, но в онази кутийка, не.
— Добре тогава, елате утре след работа в шест часа.
— Разбрано, отче. Речено-сторено. Да пукна, ако не дойда.
И той протегна голямата си груба ръка. Свещеникът се ръкува енергично с него.
Шумът от ръкостискането им се понесе под сводовете и замря зад тръбите на органа.
Целия следващ ден Теодюл Сабо не можа да си намери място от вълнение. Страхуваше се, като че ли щяха да му вадят зъб. Всеки момент му се мяркаше мисълта: „Ще трябва да се изповядам тази вечер.“ И смутената му душа на не напълно убеден безбожник се тревожеше от неясен и непреодолим страх пред божественото тайнство.
Щом свърши работата си, той се отправи към дома на свещеника. Абатът го чакаше в градината. Той се разхождаше по една малка алея и четеше требника си. Лицето му сияеше. Той посрещна Сабо със сърдечен смях.
— Браво! Ето ви и вас. Влезте, влезте, господин Сабо, няма да ви изям.
И Сабо влезе пръв. Той измърмори:
— Ако нямате нищо против, да свършим час по-скоро работата.
— Аз съм на ваше разположение — отвърна свещеникът. — Стихарът ми е тук. Една минута и съм готов да ви изслушам.
Развълнуван до такава степен, че не можеше да събере мислите си, дърводелецът гледаше как абатът намята бялата одежда с пригладени плисета. Свещеникът му направи знак с ръка.
— Коленичете на тази възглавничка.
Сабо продължаваше да стои прав — срамуваше се да коленичи.
— Необходимо ли е? — промълви той.
Но абатът заяви тържествено:
— Само на колене можете да пристъпите към съда на опрощението.
И Сабо коленичи.
— Кажете веруюто наизуст — заповяда свещеникът.
— Какво? — попита Сабо.
— Веруюто. Ако сте го забравили, повтаряйте една по една думите, които ще произнасям аз.
И свещеникът произнесе бавно и отчетливо свещената молитва. Той скандираше думите, а дърводелецът повтаряше.
— А сега — му каза той, изповядайте се.
Но Сабо мълчеше. Не знаеше откъде да започне.