Тогава абат Маритим му дойде на помощ.
— Чадо мое, ще ви задавам въпроси, понеже не сте свикнал. Ще вземем една по една божиите заповеди. Слушайте ме и не се смущавайте. Говорете откровено. Не се бойте, че ще кажете повече, отколкото трябва.
Обичали ли сте някого, или нещо повече от бога? Обичали ли сте господа от все душа и сърце, с всичката сила на вашата любов?
Мисълта на Сабо работеше тъй напрегнато, че той чак се изпоти.
— Не — отвърна той. О, не, отче. Аз обичам добрия господ, колкото мога. Няма що, много го обичам. Но да кажа, че не обичам децата си, не, не бих могъл. Или пък, ако трябва да избирам между тях и бога, не, и това не бих могъл. Или ако трябва да загубя сто франка от любов към бога, не, и това не бих могъл да кажа. Но аз го обичам, тъй си е, много го обичам все пак.
Свещеникът каза сурово:
— Трябва да го обичате повече от всичко.
И Сабо заяви с най-добра воля:
— Ще се постарая, отче.
Абатът Маритим продължи:
— Произнасяли ли сте някога някакво проклятие?
— О, не! Това не! Никога не проклинам, никога! Ех, понякога в момент на гняв казвам наистина: „По дяволите господ!“ Но да проклинам… никога!
— Ами че това е точно да проклинаш! — възкликна свещеникът и добави строго: — Не казвайте вече така. Продължавам:
Какво правите в неделя?
Този път Сабо се почеса зад ухото.
— Но… аз служа на бога, колкото мога, отче, служа… у дома. Работя в неделя…
Свещеникът го прекъсна великодушно:
— Зная, но в бъдеще ще бъдете по-внимателен. Ще прескоча следните три заповеди. Уверен съм, че никога не сте ги престъпвали. Да минем на шестата и деветата. Продължавам:
Случвало ли ви се е да присвоите чуждо имущество?
Но Сабо възкликна възмутен:
— А! Това вече не! Не и не! Аз съм честен човек, отче. Мога да се закълна. Ех, не мога да кажа, че понякога не съм си изчислявал по няколко часа повече работа при някой богат клиент. Или че не надписвам по някой и друг сантим в сметките, само по някой сантим, това не бих могъл да кажа, но да крада! А не! Само това не!
Свещеникът поде строго:
— И една стотинка само да вземеш, е кражба. Не правете вече така.
Случвало ли ви се е да излъжете?
— О, не! Само това не! Аз не съм лъжец. Мога да се похваля с това. Ех, понякога разказвам по някоя шега, не мога да отрека. Сегиз-тогиз казвам нещо невярно, ако имам изгода, това не мога да скрия. Но аз лъжец? О, не, не съм лъжец.
Свещеникът каза само:
— Наблюдавайте се повече занапред.
После произнесе:
— Пожелавали ли сте, или пък притежавали ли сте друга жена освен вашата?
Сабо се провикна съвсем искрено:
— А, това не! О! Това никога не се е случвало, отче! Да излъжа моята бедна жена? Не и не! Ни най-малко, ни наяве, ни насън. Това е самата истина.
Той замълча малко, после добави по-тихо, като че осенен от известно съмнение:
— Ех, когато отивам в града, не мога да кажа, че не се отбивам понякога в тези домове, нали знаете, в публичните домове, колкото да се посмея малко и да променя хавата, за да опитам, виж, това не отричам… Но аз си плащам, отче, винаги си плащам, а щом плащам, все едно, че не е било.
Свещеникът не настоя и му даде опрощение на греховете.
Теодюл Сабо сега работи по ремонта на черквата и се причестява всеки месец.
Ги дьо Мопасан
Вирчето
Смърт вследствие нанесени удари и рани — по този член бе обвинен и призован пред съда господин Леополд Рьонар, тапицер.
Около него стояха главните свидетели, госпожа Фламеш, вдовица на жертвата, и лицата Луи Ладюро, работник-столар, и Жан Дюрдан, леяр на олово.
До престъпника бе застанала жена му в черни дрехи, дребна, грозна, същинска маймуна, облечена като дама.
Ето как Рьонар (Леополд) разказа драмата:
— Бога ми, аз бях през цялото време първата жертва в тази нещастна история и не съм вложил никакъв зъл умисъл. Фактите говорят сами за себе си, господин председателю. Аз съм почтен човек, човек на труда, тапицер от шестнадесет години на една и съща улица, познат, обичан, уважаван, почитан от всички, както потвърдиха свидетелите, та дори и портиерката, която при това не всякога е в добро настроение. Обичам труда, спестовността, порядъчните хора и порядъчните удоволствия. И точно това ме погуби, толкова по-зле за мене. Все пак, понеже не съм го направил нарочно, не съм загубил уважение към самия себе си.