Свещеникът възкликна:
— Ах! Но това е дядо Пласид, старият овчар от Водениците. Той е глух, бедничкият, нищо не е чул. Ах! Боже мой! Вие сте убили този клетник!
Сестрата беше разгърдила блузата и ризата му и разглеждаше малката виолетова дупка на гърдите му, която не кървеше вече.
— Нищо не може да се направи каза тя.
Овчарят се задъхваше отчаяно и продължаваше да храчи кръв с всяко едно от последните си дихания. В гърлото му и чак дълбоко в гърдите му се чуваше зловещо и неспирно клокочене.
Прав над него, свещеникът вдигна дясната си ръка, прекръсти го и произнесе бавно и тържествено латинските думи на молитвата за опрощение на греховете.
Преди да я свърши още, старецът се разтърси силно, сякаш нещо се скъса в него. Не дишаше вече. Беше мъртъв.
Обърнах се и видях още по-ужасна гледка от агонията на нещастника. Прави, притиснати една до друга, отвратителни, трите старици стояха с разкривени от уплаха и ужас лица.
Приближих се до тях, но те запищяха остро и се опитаха да побегнат, като че ли и тях щях да убия.
Жан-Жан, която не можеше вече да се крепи на изгорения си крак, се просна цяла на пода.
Сестра Сен-Бьоноа изостави мъртвеца, изтича към своите болни и без да ми каже нито дума, без да ми хвърли нито един поглед, ги зави в шаловете им, даде им тояжките, бутна ги към вратата, изведе ги и изчезна заедно с тях в дълбоката черна нощ.
Разбрах, че няма смисъл да пратя някой хусар да ги придружи, защото те биха обезумели от страх само от шума на сабята му.
Свещеникът не сваляше очи от мъртвеца.
Най-сетне той се обърна към мене и промълви:
— Ах, каква неприятна случка!
Ги дьо Мопасан
В гората
Кметът тъкмо се канеше да седне край масата за обед, когато му съобщиха, че полският пазач го чака в кметството с две задържани лица.
Той веднага отиде там и действително завари полския пазач дядо Ощдюр. Застанал прав, той пазеше със строго изражение двама граждани, мъж и жена на почтена възраст.
Мъжът, дебел старик със зачервен нос и бели коси, изглеждаше просто смазан, а жена му, дребничка, празнично облечена жена, много закръглена и тлъстичка, с опънати бузи, гледаше предизвикателно представителя на властта, който ги беше задържал.
Кметът попита:
— Какво се е случило, дядо Ощдюр?
Полският пазач доложи за случката:
Заранта излязъл в обичайния си час, за да извърши своята обиколка от горите Шампиу до границата с Аржантьой. Не забелязал нищо особено по полето: направило му само впечатление, че времето е прекрасно и че житата се развиват добре, но синът на Брьодел, който прекопавал лозето си, му извикал:
— Ей, дядо Ощдюр, я идете да надзърнете в първия гъсталак на края на гората. Ще намерите двойка гълъбчета, които положително правят заедно сто и тридесет години.
Той тръгнал в посоченото направление, навлязъл в гъсталака и дочул думи и въздишки, които го накарали да предположи, че ще залови на самото местопрестъпление някои нарушители на морала.
Запълзял на ръце и колене — както правел, когато искал да изненада някой бракониер, и арестувал тук присъствуващата двойка в момента, когато се отдавали на своя инстинкт.
Кметът погледна силно изненадан провинените. Мъжът беше най-малко на шестдесет години, а жената — поне на петдесет и пет.
Той се залови с разпита и започна с мъжа. Задържаният отговаряше толкова тихо, че гласът му едва се чуваше.
— Името ви?
— Никола Борен.
— Професия?
— Галантерист на улица „Мартир“ в Париж.
— Какво търсехте в гората?
Навел очи над дебелия си корем, сложил длани на бедрата си, галантеристът мълчеше. Кметът поде:
— Отричате ли твърдението на представителя на общинската власт?
— Не, господине.
— Значи признавате?
— Да, господине.
— Какво можете да кажете във ваша защита?
— Нищо, господине.
— Къде се запознахте със съучастничката си?
— Тя е моя съпруга, господине.
— Ваша съпруга ли?
— Да, господине.
— Но… тогава… нима не живеете заедно в Париж?
— Извинете, господине, ние живеем заедно.
— Но… в такъв случай… вие сте луд, вие напълно сте изгубили ума си, драги господине, щом сте дали повод да ви уловят в такова престъпление, и то посред полето, в десет часа сутринта!
Галантеристът едва не заплака от срам. Той прошепна:
— Тя пожела това! Казах й, че е глупаво. Но когато една жена си науми нещо… нали знаете… не можеш й го изби от главата.
Кметът, който беше любител на непристойни двусмислици, се усмихна и отвърна: