Щом го зърна, той му извика отдалеч:
— А! Обеснико! Хвана ли се в клопката!
И той потриваше доволно ръце. Рядко беше изпитвал такова доволство.
— Аз го предвидих, предвидих го — добави той — още щом го видях на пътя.
После каза двойно по-радостно:
— Ах! Нехранимайко, ах, мръсен нехранимайко, двадесетте години ти са сигурни, обеснико!
Ги дьо Мопасан
Канапът
По всички пътища около Годервил селяни прииждаха с жените си към градчето. Беше пазарен ден. Мъжете крачеха размерено, с тела, издадени напред при всяко движение на дългите криви крака, деформирани от тежката полска работа, от наблягането върху ралото, което повдига малко лявото рамо и същевременно изкривява кръста, от коситбата, която ги кара да стоят разкрачени, за да бъде стойката, здрава, от целия селски труд, изнурителен и бавен. Сините им блузи, колосани, лъскави, сякаш лакирани, украсени около шията и китките с тънка бяла шевица, бухнали около костеливите тела, приличат на балон, готов всеки миг да хвръкне, от който се подават една глава, две ръце и два крака.
Някои теглеха за въже крава, други теле. А жените вървяха зад животното и го шибаха по хълбоците с неокастрена клонка, за да го накарат да върви по-скоро. Те носеха големи кошници, от които се подаваха глави на пилета или на патици. Крачеха по-ситно и по-живо от мъжете си, сухи, изправени, сковани в кръста, загърнати в малък тесен шал, забоден с игла върху плоските гърди; главите им бяха увити плътно в бяла забрадка, върху която носеха бели шапчици-бонета.
Понякога минаваше талига, карана в ситен тръс от някое муле. Вътре се клатушкаха някак особено двама мъже, седнали един до друг, а в дъното на колата стоеше жена и се държеше за страничните дъски, за да намали силното друсане.
На мегдана в Годервил имаше голяма навалица и блъсканица от хора и животни. Рогата на воловете, високите космати шапки на богатите селяни и бонетата на селянките плуваха над тълпата. Кресливи, остри и пискливи гласове се сливаха в постоянен и див вик, над които понякога се издигаше висок смях, изтръгнал се от здравите гърди на развеселен селянин, или проточеното мучене на крава, завързана до стената на някаква къща.
И всичко това миришеше на обор, на мляко и тор, на сено и пот, излъчваше оня кисел, отвратителен човешки и животински мирис, присъщ на всички селски хора.
Дядо Ошкорн от Бреоте току-що беше пристигнал в Годервил и се беше упътил към мегдана, когато забеляза на земята парче канап.
Пестелив като всички истински нормандци, дядо Ошкорн помисли, че всяко нещо може да влезе в работа и не е зле да се прибере; той се наведе с усилие, защото страдаше от ревматизъм. Прибра канапа и тъкмо се готвеше да го насуче грижливо, когато забеляза, че майстор Маланден — бъчварят — го наблюдава, застанал пред вратата на дюкяна си. На времето те се бяха скарали за един оглавник и така си останаха сърдити, защото и двамата бяха злопаметни. Дядо Ошкорн се позасрами, загдето неприятелят му го видя как се рови из калта заради едно парче канап. Той бързо мушна находката под блузата си, а оттам в джоба на панталона си; след това се престори, че търси на земята още нещо, което не успява да намери, и продължи към пазара с проточена шия, превит от болка.
Той веднага се загуби сред кресливата и тежкоподвижна тълпа, възбудена от нескончаеми пазарлъци. Селяните опипваха кравите, отиваха си, връщаха се, колебаеха се, страхувайки се, че ще бъдат измамени, не можеха да се решат, вглеждаха се подозрително в продавача, мъчеха се непрекъснато да отгатнат къде той хитрува и какви са недостатъците на животното.
Жените бяха поставили големите кошници пред себе си, извадили бяха птиците, които сега лежаха на земята със завързани крака, подплашен поглед и алени гребени.
Селянките изслушваха предложенията, държаха на своята цена с безстрастно сухо изражение или пък изведнаж се съгласяваха с предлагания отбив и викаха подир клиента, който се отдалечаваше бавно:
— Дадено, майстор Антим, вземете я за толкова.
След това постепенно мегданът се опразни, а когато черковната камбана удари за обедна молитва, ония, който бяха дошли отдалече, се пръснаха из кръчмите.
Голямото помещение в хана на Журден беше пълно с хора, които обядваха, а в просторния двор бяха наблъскани всякакъв вид коли, каруци, кабриолети, файтони, волски коли, всичките пожълтели от кал, изкривени, кърпени, вдигнали като ръце към небето стрелките или пък забили нос в земята с вирната нагоре задница.
Съвсем близо до насядалите по масите хора пламтеше огромната камина, печеше силно в гърбовете на редицата отдясно. Три големи шиша, върху които бяха нанизани пилета, гълъби и говежди бутове, се въртяха непрекъснато; приятна миризма на печено месо и на сока, който се стичаше по препечената кожица, се разнасяше откъм огнището, пълнеше устата със слюнка, повишаваше настроението.