И ето че една нощ, когато Семиянта беше започнала пак да вие, на старицата изведнаж й дойде наум една мисъл, която би хрумнала на някой отмъстителен и свиреп дивак. Тя я обмисляше чак до сутринта; после стана още при първите проблясъци на зората и отиде на черква. Просна се върху каменните плочи, падна по очи пред бога и се моли, заклинайки го да й помогне, да я подкрепи, да даде на бедното й изтощено тяло нужните сили, за да отмъсти за сина си.
После се прибра. В двора си имаше една стара бъчвичка, в която събираха дъждовната вода; старицата я преобърна, изпразни я и я закрепи за земята с колове и камъни; след това завърза Семиянта за тази колибка и се прибра.
Сега тя обикаляше безспирно из стаята си, с поглед, прикован постоянно върху сардинския бряг. Убиецът беше там.
Кучката ви през целия ден и през цялата нощ. Сутринта старицата й занесе вода в една паничка, и нищо повече — нито чорба, нито хляб.
Изтече още един ден. Изтощената Семиянта спеше. На другия ден очите й блестяха, козината й беше настръхнала и животното изпъваше отчаяно веригата си.
Старицата пак не й даде нищо да яде. Изпадналото в ярост животно лаеше с дрезгав глас. Изтече още една нощ.
Тогава, на следното утро, старата Саверини отиде при съседа си и го помоли да й даде два наръча слама. След това взе едни стари дрипи, които някога бе носил нейният мъж, натъпка ги със слама и направи някакво подобие на човешко тяло.
Тя заби в земята, пред колибката на Семиянта, един прът и завърза на него чучелото, което по този начин изглеждаше изправено. После му направи глава от вързоп старо бельо.
Кучката гледаше учудено този сламен човек и мълчеше, макар че гладът я мъчеше.
Тогава старицата отиде и купи от колбасаря дълго парче черна кървавица. След като се върна у дома си, запали огън на двора, близо до колибката на кучката, и започна да пече кървавицата. Обезумялата Семиянта скачаше, пенеше се, приковала очи върху печеното, чиято миризма проникваше чак до стомаха й.
После старицата върза димящия колбас като свръзка около врата на сламения човек. Тя дълго си игра да пристегне кървавицата около шията, сякаш искаше да я набие в нея. Когато свърши всичко, Саверини пусна кучката.
С чудовищен скок животното се добра до гърлото на чучелото и като опря лапите си на раменете му, започна да го разкъсва. То падаше на земята с парче от плячката си в уста, след това се нахвърляше отново, впиваше зъби във вървите, откъсваше парченце храна, пак падаше и отново се нахвърляше настървено. С мощни захапвания унищожаваше лицето, разкъсваше на парчета цялата шия.
Старицата, неподвижна и безмълвна, гледаше всичко това с пламнал поглед. После тя пак завърза кучката, остави я да погладува още два дни и повтори това странно упражнение.
За три месеца тя привикна кучката към този вид борба за придобиване на храната със собствените си зъби. Сега вече не я връзваше, но само с едно движение на ръката я караше да се нахвърля върху чучелото.
Беше я научила да го разкъсва, да го раздира дори когато на гърлото му нямаше прикрепена никаква храна. А после за награда й даваше печена кървавица.
Щом видеше чучелото, Семиянта потръпваше, после извръщаше очи към господарката си, която й извикваше със съскащ глас, като посочваше с пръст:
— Дръж!
Когато старата Саверини сметна, че времето беше дошло, тя отиде да се изповяда и една неделна утрин се причести с екзалтирана набожност, после се облече в мъжки дрехи и заприлича на стар одърпан бедняк; спазари се с един сардински рибар, който я закара, заедно с кучката й, на отвъдната страна на пролива.
Старата носеше в една платнена торба голямо парче кървавица. Семиянта гладуваше от два дни. Жената я дразнеше, като й даваше непрекъснато да подушва вкусния колбас.
Те пристигнаха в Лонгосардо. Корсиканката вървеше, като накуцваше. Тя влезе в една хлебарница и запита къде живее Никола Раволати. Той беше захванал отново стария си занаят — столарството. Работеше сам в работилницата си.
Старицата бутна вратата и го повика:
— Хей, Никола!
Човекът се извърна; тогава, като пусна кучката, жената извика:
— Дръж, дръж, разкъсвай, разкъсвай!
Обезумялото животно се нахвърли върху човека и впи зъби в гърлото му. Той протегна ръце, стисна кучката и се строполи на земята. Няколко секунди той се гърчи, като риташе пода с крака; после застина неподвижно, а през това време Семиянта продължаваше да се впива в гърлото му, като го разкъсваше на парчета.
Двама съседи, които седяха пред вратите си, ясно си спомняха, че бяха видели как от столаря беше излязъл някакъв одърпан старик, придружен от черно мършаво куче, което, вървейки, ядяло нещо кафяво на цвят, подавано от господаря му.