Жената, която ме кърмеше, излезе честна, истинска жена, по-възвишена, повече майка от собствената ми майка. Тя ме отгледа. Но сгреши, като изпълни дълга си. Много по-добре е да се оставят да загиват тези клети същества, подхвърлени по предградията, както се изхвърля сметта из градските покрайнини.
Израснах със смътното чувство, че нося върху себе си някакво безчестие. Един ден другите деца ме нарекоха „копеле“. Те не знаеха какво означава тази дума, която едно от тях беше дочуло от родителите си. Аз също не знаех, но го почувствувах.
Бях, мога да го кажа, едно от най-интелигентните деца в училище. Щях да стана почтен човек, господин председателю, може би по-издигнат дори от другите, ако родителите ми не бяха извършили престъплението да ме изоставят.
Те извършиха спрямо мен това престъпление. Аз бях жертвата, те — виновниците. Аз бях беззащитен, те — безмилостни. Те трябваше да ме обичат — отхвърлиха ме.
Аз им дължах живота си — но дар ли е животът? Във всеки случай моят беше само нещастие. След като позорно ме бяха изоставили, аз им дължах само отмъщение. Те извършиха спрямо мен най-нечовешката, най-срамната, най-чудовищната постъпка, която може да се извърши спрямо някое същество.
Оскърбеният човек удря; ограбеният си възвръща имуществото чрез сила. Излъганият, изиграният, изтерзаният човек убива; човекът, комуто са ударили плесница, убива; опозореният човек убива. Аз бях по-ограбен, по-излъган, по-изтерзан, по-пребит морално, по-опозорен от всички онези, чийто гняв вие оправдавате.
Отмъстих за себе си, аз убих. Това беше мое законно право. Отнех им щастливия живот в замяна на ужасния живот, който те ми бяха наложили.
Ще започнете да говорите за отцеубийство! Но бяха ли мои родители тези хора, за които аз бях отвратително бреме, ужас, позорно петно; за които раждането ми е било цяло бедствие, а животът ми постоянна заплаха от позор! Те са търсили егоистична наслада, но се явило едно непредвидено дете. Премахнали детето. Сега бе дошъл моят ред да направя същото с тях.
И въпреки това напоследък аз дори бях готов да ги обикна.
Преди две години, както вече ви казах, мъжът, моят баща, дойде при мен за първи път. Не подозирах нищо. Той ми поръча две неща. По-късно узнах, че събрал някои сведения от свещеника, разбира се, под пълна тайна.
Идваше често; правеше поръчки и плащаше добре. Понякога дори разговаряхме за някои и други неща. Изпитвах известна симпатия към него.
В началото на тази година той доведе жена си, моята майка. Когато влезе, тя трепереше така силно, че помислих, че страда от някаква нервна болест. Помоли ме за стол и за чаша вода. Не промълви нито дума; разгледа моите мебели с някакъв безумен израз и отговаряше напосоки само с „да“ и „не“ на всички въпроси, които й отправяше мъжът! Когато си отиде, реших, че е малко смахната.
Тя дойде отново следващия месец. Беше спокойна, владееше се. Този ден те останаха доста дълго на приказки и ми направиха голяма поръчка. Видях я още три пъти, без да се досетя за нещо, но ето че един ден тя започна да ме разпитва за моя живот, за детството ми, за родителите ми. Казах й:
— Моите родители, госпожо, са били жалки създания — те са ме изоставили.
Тогава тя се хвана за сърцето и падна в безсъзнание. Веднага помислих: „Това е майка ми!“, но внимавах да не се издам. Исках да продължи да идва.
Аз, от своя страна, също така събрах някои сведения. Узнах, че те са женени едва от миналия месец юли, тъй като майка ми овдовяла само преди три години. Шушукаха, че са имали любов още докато бил жив първият й съпруг, обаче нямаше никакво доказателство. Доказателството бях аз, доказателството, което отначало бяха скрили, а след това се бяха надявали, че ще унищожат.
Аз чаках. Тя се появи отново една вечер, както винаги придружена от баща ми. Този ден изглеждаше много развълнувана, не зная защо. Когато си тръгваше, ми каза:
— Желая ви доброто, понеже изглеждате честен и трудолюбив момък; безсъмнено един ден ще помислите за женитба; искам да ви помогна да си изберете свободно жената, която ще ви подхожда. Аз самата бях омъжена против волята си веднъж и знам колко тежко е това. Сега съм богата, без деца, свободна, господарка на парите си. Ето вашата зестра.
Тя ми подаде голям запечатан плик.
Погледнах я втренчено, след това й казах:
— Вие сте моята майка?
Тя отстъпи три крачки и закри очите си, за да не ме гледа повече. А той, мъжът, моят баща, я подхвана с ръце и ми извика: