Съдията. И още как!
Г-жа Баскюл. А той се отказва от мен, изоставя ме, задига ми имота…
Изидор. Не е вярно, господин съдия. Преди пет години поисках да я напусна, защото беше много затлъстяла, а това никак не ми харесваше. Дотегнала ми беше, какво сега! Казвам й значи, че ще си отида. Тогава тя започна да плаче като капчук и ми обеща имота си в Бек-дьо-Мортен, ако остана още няколко години, още около четири-пет години само. Казах „съгласно“, дявол да го вземе! Вие какво бихте направили, а?
Останах значи още пет години, ден след ден, час след час. Сега сме квит. Всеки получи своето. Работата си струваше труда.
Жената на Изидор (до този миг тя стои мълчаливо, а сега изведнъж започва да крещи с пронизителен глас). Ами че погледнете я, погледнете я, господин съдия, тази бъчва и после ми кажете дали работата си е струвала труда?
Бащата (убедено клати глава и повтаря). Дявол да го вземе, струваше си труда работата, да. (Г-жа Баскюл се отпуска на скамейката и започва да плаче.)
Съдията (бащински). Какво да ви кажа, драга госпожо, нищо не мога да направя. Приписали сте му имота си в Бек-дьо-Мортен с напълно редовен документ. Имотът принадлежи на него и само на него. Имал е неоспоримо право да постъпи, както е постъпил — да го занесе в зестра на жена си. Не мога да се бъркам в такива въпроси… такива… такива… деликатни въпроси… Мога да разглеждам фактите само от гледна точка на закона. Нищо не мога да направя.
Патюрон-баща (гордо). Значи можем да се върнем у дома?
Съдията. Разбира се. (Те си тръгват, изпратени от съчувствените погледи на селяните като хора, спечелили делото. Госпожа Баскюл хълца върху скамейката.)
Съдията (усмихнато). Съвземете се, драга госпожо. Хайде, хайде, съвземете се… и… ако ми позволите да ви дам един съвет — потърсете някой друг… някой друг възпитаник…
Г-жа Баскюл (през сълзи). Няма да мога да намеря… няма…
Съдията. Съжалявам, че не мога да ви посоча някого. (Тя хвърля отчаян поглед към страдалческия и изкривен Христос на разпятието, след това става и си тръгва със ситни крачки, хълцайки тъжно, скрила лице в кърпата си.)
Съдията (обръща се към секретаря на съда и казва насмешливо). Калипсо не можеше да се утеши, когато Одисей я напусна. (След това казва със сериозен глас.) Призовете следващите страни.
Секретарят (изломотва). Селестен Полйт Льокашьор, Проспер Маглоар Диьолафе…
Ги дьо Мопасан
Бекасите
Питате ме, драга приятелко, защо не се връщам в Париж; учудвате се и почти ми се сърдите за това. Причината, която ще ви изтъкна, вероятно ще ви възмути — нима може ловец да се върне в Париж тъкмо тогава, когато прелитат бекасите?
Естествено, аз разбирам и дори обичам градския живот, ограничен в стаята и по улиците, но предпочитам волния, суров есенен живот на ловеца.
Когато съм в Париж, имам чувството, че никога не съм навън, тъй като всъщност улиците представляват големи обществени зали, само че без покрив. Нима човек може да каже, че е излязъл на чист въздух, когато се намира между две стени и се разхожда по дървена или каменна настилка, погледът му е ограничен отвсякъде от здания и никъде не вижда нито зеленина, нито простора на полята и горите? Хиляди минувачи ви бутат, блъскат, поздравяват и говорят; а обстоятелството, че когато вали, върху чадъра се излива вода, е съвсем недостатъчно, за да създаде в мен впечатление, усещане, че съм сред природата.
Докато тук аз възприемам съвсем ясно и с наслада разликата между затворения живот и живота на открито… Но съвсем не за това искам да ви говоря…
И така, бекасите прелитат.
Трябва да ви кажа, че живея в голяма нормандска къща, която се намира край малка рекичка сред една долина и че ходя почти всеки ден на лов.
През останалите дни чета; и при това чета неща, за която парижаните не отделят никакво време, за да ги опознаят — това са много сериозни, много задълбочени и много интересни неща, написани от един смел и гениален чужденец, прекарал целия си живот да изучава един и същи въпрос и да наблюдава едни и същи явления, свидетелствуващи за влиянието на функциите на нашите органи върху ума ни.
Но аз искам да ви говоря за бекасите. Моите двама приятели, братята д’Оржмол, и аз прекарваме целия ловен сезон тук в очакване на първите студове. След това, щом всичко замръзне, заминаваме за техния чифлик в Каньото, близо до Фекан, защото там има прелестна горичка, божествена горичка, в която се установяват всички прелитащи бекаси.