Когато Пико станал на свой ред стопанин на чифлика, Гарган бил тридесетгодишен, но изглеждал четиридесетгодишен. Беше висок, слаб и имаше брада, истинска библейска брада.
И тъй, около това време умряла Мартелица — много бедна местна женица, която оставила петнадесетгодишно девойче, наричано от всички Капката заради прекалената му любов към ракията.
Пико прибрал тази голтачка и й възложил да върши някои дребни работи, без да й плаща нищо за труда, само срещу храната. Тя спяла на хармана, в обора или в конюшнята, върху сламата или на торището, въобще дето се случи, защото никой не дава постеля на такива босяци. Спяла значи където и да е и с когото и да е, ту с каруцари, ту с коняри. Но случило се тъй, че се събрала и с глухия и започнала да върши това постоянно. Какво свързало тези двама клетници?
Как се разбради помежду си? Познавал ли е той, който никога не бе разменил дума с никого, друга някоя жена преди тази скитница по хамбарите? Дали самата тя, тази Ева от торището, го бе потърсила в подвижната му колиба и го бе съблазнила край някой път? Не се знае. Узнали само един ден, че живеят като мъж и жена.
Никой не се изненадал. А Пико дори намерил тази връзка напълно естествена.
Но ето че свещеникът се научил за този неосветен от църквата брачен съюз и се разсърдил.
Упрекнал госпожа Пико, позовал се на съвестта й, заплашил я с някакво тайнствено божие наказание. Какво трябвало да се направи? Въпросът бил уреден много просто — решили да ги оженят и в църквата, и в кметството. Те не притежавали нищо, ни единият, ни другият — той нямал дори здрави гащи на себе си, а тя — нито една пола без кръпки. И тъй, нищо не пречело да се изпълни повелята на закона и на религията. Свързали ги набързо пред кмета и пред свещеника и всички сметнали, че работата се е уредила от добре по-добре.
Но ето че скоро в цялата околност станало най-забавното нещо да слагат рога на горкия Гарган (простете ми за грозния израз). Преди овчарят да се ожени за Капката, никой и не помислял дори да спи с нея, но сега всеки искал да се вреди, ей тъй — за смях. И тъй, зад гърба на съпруга й, само за чашка ракия, всеки постигал желаното. Тази история се разчула до такава степен из цялата околия, че дори от Годервил дошли от любопитство някакви господа.
Само за половин литър Капката им давала представление с когото и да е, където и да е — в някой трап, зад някоя стена, докато в същото това време можело да се види, на стотина крачки по-нататък, неподвижният силует на Гарган, който, следван от блеещото си стадо, все тъй плетял своя чорап. Във всички местни кафенета хората се смеели до припадък от тази история; вечерта край огнището се говорело само за това, а когато селяните се срещали на пътя, задавали си един на друг въпроса: „Дал ли си капка на Капката?“ Всички знаели какво ще рече това.
Овчарят сякаш нищо не забелязвал. Но веднъж Поаро, един момък от Сасвил, повикал със знак жената на Гарган над една купа сено, като й показал пълна бутилка. Тя разбрала и се затичала засмяна към него; обаче едва били почнали престъпното си дело, и изведнъж овчарят връхлетял върху тях като из облаците. Поаро побягнал на куц крак, влачейки след себе си гащите си, а в това време глухият ревял като звяр и стискал жена си за гърлото.
Хората, които работели из полето, се притекли, но било много късно — езикът й бил почернял, очите й били изскочили из орбитите си, а от носа й течала кръв. Тя била мъртва.
Руанският съд съдил овчарят. Тъй като бил ням, Пико служел за преводач. Подробностите на делото забавлявали много публиката. Но чифликчията мислел само за едно — овчарят му да бъде оправдан; и той много хитро подвел работата.
Разказал най-напред цялата история на глухия и неговата женитба; след това, като стигнал до престъплението, започнал сам да разпитва убиеца.
Всички присъствуващи мълчали.
Пико произнесъл бавно:
— Знаеше ли ти, че тя те мами?
И същевременно изразявал въпроса и с очи.
Овчарят отвърнал „не“ с глава.
— Ти на сеното ли лежеше, когато ги хвана?
И направил жест на човек, който вижда нещо отвратително.
Гарган отвърнал „да“ с глава.
Тогава чифликчията, като подражавал движенията на кмет, който извършва граждански брак, и на свещеник, който свързва в името на бога, залитал своя слуга дали е убил жена си, защото е била свързана с него пред хората и пред небето.
Овчарят кимнал „да“ с глава.
Пико му казал:
— Хайде, покажи сега как стана всичко.
Тогава глухият представил с мимики цялата сцена. Показал как спял в купата сено, как се събудил, защото усетил, че сеното мърда, как погледнал съвсем тихичко и как видял всичко.