Корню. Случва се с всеки.
Председателят (на жертвата). Продължете показанията си, тъжителко Брюман.
— И така, ето че Брюман ми рече: „Искаш ли да спечелиш сто су?“ Рекох: „Да“, защото сто су не се намират на път и под път. Тогава той ми рече: „Отваряй си очите и прави, каквото правя аз“, и отиде за голямото продънено буре, което стои под капчука на ъгъла, и после го обърна, и после го вкара в кухнята ми, и после го изправи право в средата, и после ми рече: „Иди за вода и го напълни догоре.“
И така, аз отидох с две ведра и донесох вода, и после донесох още вода, и носих цял час, защото това буре е голямо като каца, извинете за приказката, господин председателю.
През това време Брюман и Корню му удариха по чашка, после още по чашка и още по чашка. Те така се наляха и двамата, че им рекох:
— Вие сте пълни, по-пълни сте от това буре.
А Брюман ми отговори:
— Не се грижи за нас, гледай си работата и твоят ред ще дойде, всеки по реда си.
Не обърнах внимание на приказките му, защото беше пийнал.
Когато напълних бурето догоре, рекох:
— Ето, готово.
И Корню ми даде сто су. Не Брюман, а Корню. Корню ми ги даде. А Брюман ми рече:
— Искаш ли да спечелиш още сто су?
Рекох, че искам, защото не съм свикнала на такива подаръци.
Тогава той ми рече:
— Съблечи се.
— Да се съблека ли?
— Да — рече ми той.
— Докъде да се съблека?
Той рече:
— Ако искаш, можеш да си оставиш ризата, няма да ни пречи.
Сто су са си сто су и аз започнах да се събличам, макар че никак не отиваше да се събличам пред тия двама негодници. Свалих шапчицата си, после елечето, после фустата, после обущата. Брюман ми рече:
— Не си събувай чорапите. Ние сме добри момчета.
А Корню повтори:
— Ние сме добри момчета.
И ето че останах, току-речи, като нашата майка Ева. Те станаха — не можеха да се държат вече на краката си, толкова бяха пияни, извинете за приказката, господин председателю.
Рекох си: „Какво ли кроят?“
А Брюман рече:
— Хайде ли?
Корню отговори:
— Хайде!
И ето че ме хванаха — Брюман за главата, а Корню за краката, както се прави чаршаф. И аз започнах да викам.
А Брюман ми рече:
— Млъкни, проклетнице.
И ме дигнаха нагоре, и ме потопиха в бурето, което беше пълно с вода, така че кръвта ми замръзна и цяла се вледених.
А Брюман рече:
— Само толкова ли?
Корню рече:
— Само толкова.
Брюман рече:
— Главата е вънка, тя влиза в сметката.
Корню рече:
— Потопи й тогава и главата.
И ето че Брюман ми натисна главата, току-речи, за да ме удави, и в носа ми влезе вода, и аз помислих, че умирам вече. И той натискаше и аз потънах.
И после той като че се уплаши. Измъкна ме от бурето и ми рече:
— Изсуши се бързо, кранто.
Аз хукнах и изтичах при господин свещеника, който ми даде една фуста на слугинята си, защото бях гола, и отиде да намери полския, чичо Шико, който отиде в Крикто да повика стражарите, които ме заведоха в къщи.
И заварихме Брюман и Корню, че се бият като кози.
Брюман ревеше:
— Не е истина, казвам ти, че е най-малко един кубически метър. Не сме мерили добре.
Корню ревеше:
— Четири ведра са, току-речи, половин кубически метър. Няма защо да спориш, толкова е.
— Стражарят ги пипна за яките. Това е всичко.
Тя седна. Публиката се смееше. Съдебните заседатели се споглеждаха смаяни. Председателят извика:
— Подсъдимият Корню, вие, изглежда, сте подбудител на тая долна постъпка. Ще обясните ли поведението си?
Корню на свой ред стана:
— Господин председателю, бяхме пийнали.
Председателят възрази строго:
— Известно ми е. Продължавайте!
— Добре. И така, Брюман дойде към девет часа в моето заведение, поръча две силни ракии и ми рече: „Едната е за тебе, Корню.“ Седнах срещу него и пих и от учтивост поръчах друга. Тогава той повтори, после аз, така че от ракия на ракия по обед се бяхме вече натряскали.
Тогава Брюман заплака и аз се нажалих. Попитах го какво има. Той ми рече:
— Трябват ми за четвъртък хиляда франка.
Тогава аз, разбирате, се намръщих. А той изведнъж изтърси:
— Ще ти продам жена си.
Бях пийнал, а съм вдовец. Нещо ми заигра под лъжичката, нали разбирате. Не познавах жена му, но жената си е жена, тъй ли е? Попитах го:
— За колко ще ми продадеш жена си?
Той помисли или се престори, че мисли. Когато си пиян, нищо не ти е ясно, и ми отговори:
— Продавам ти я на кубически метър.
Това не ме учуди, защото и аз бях пиян колкото него, а в занаята ми кубическият метър е познат. Той е хиляда литра, имах сметка.
Само че оставаше да се разберем за цената. Всичко зависи от качеството. Попитах го: