— По колко кубическия метър?
Той ми отговори:
— Две хиляди франка.
Подскочих като заек, а после размислих, че една жена не може да бъде повече от триста литра. Все пак рекох:
— Много скъпо.
Той отвърна:
— Не мога по-евтино. Иначе ще съм на загуба.
Разбирате, нали — не на вятъра продава прасета. Знае си работата. Но ако той, търговецът на сланина, е дявол, аз съм още по-голям дявол, защото и аз съм търговец. Ха-ха-ха! И аз му рекох:
— Да беше нова, разбирам, но ти си я използувал, нали, значи е употребявана. Давам ти хиляда и петстотин франка на кубик и нито стотинка повече. Съгласен ли си?
Той отговори:
— Съгласен. Дай си ръката!
Стиснахме си ръце и тръгнахме, хванати подръка. Нали трябва да си помагаме един на друг в живота.
Но по едно време се стреснах:
— Как ще я премерим на литри, нали трябва да се прелива?
Тогава той ми обясни какво е намислил, много трудно, разбира се, защото беше пийнал. Рече ми:
— Ще взема едно буре, ще го налея догоре с вода. Ще я потопя вътре. Ще премерим колко вода се е разляла и сметката е готова.
Аз му рекох:
— Ясно, разбирам. Но водата, която се излее, ще изтече, как ще я събереш?
Тогава той ме нарече глупак и ми обясни, че само ще допълним бъчвата, щом жена му излезе. Колкото вода долеем, това ще бъде мярката. Помислих, че ще бъдат десет ведра, а това е един кубически метър. Все пак не е глупаво това говедо, когато се напие.
С една дума, стигнахме у тях и започнах да разглеждам стопанката. Да е хубава, не е хубава. Всеки може да се увери в това, защото тя е тук. Рекох си: „Изигра ме, но все едно. Хубава, грозна, все същата работа върши“, нали, господин председателю? После видях, че е суха като върлина. Рекох си: „Няма и четиристотин литра.“ Разбирам тия неща, нали работя с течности.
Тя ви разказа как постъпихме. Оставих й даже чорапите и ризата, и то в своя вреда.
Щом я извадихме, тя избяга. Рекох:
— Внимавай, Брюман! Офейка!
Той отвърна:
— Не се бой, няма да ни избяга. Нали ще се прибере да спи. Хайде да премерим изляната вода.
Премерихме я. Нямаше и четири ведра. Ха-ха-ха-ха!
Подсъдимият така се заливаше от смях, че един стражар трябваше да го потупа по гърба. Като се успокои, той продължи:
— С една дума, Брюман заяви: „Има грешка, малко е.“ Аз креснах, той кресна, аз ревнах, той ме тупна, аз го цапардосах. Щяхме да я караме така до второ пришествие, защото бяхме пийнали.
И изведнаж нахлуха стражарите! Наругаха ни, грабнаха ни. Откараха ни в затвора. Искам да ми се заплатят щетите.
Той седна.
Брюман заяви, че признанията на съучастника му са верни от край до край. Слисаните заседатели се оттеглиха на съвещание.
Върнаха се след час и оправдаха подсъдимите със строги съвети за светостта на брака и направиха точни разграничения на търговските сделки.
Брюман тръгна със съпругата си към семейното огнище.
Корню се върна в кръчмата си.
Ги дьо Мопасан
Дъщерята на Мартен
Това му се случи една неделя след службата. Той излизаше от черквата и вършеше по отъпкания път, когато видя пред себе си дъщерята на Мартен, която също се прибираше в къщи.
Бащата вървеше до дъщеря си и пристъпваше важно като богат чифликчия. Той не обичаше блузите и носеше сако от сиво сукно и широкополо бомбе.
Тя, пристегната в корсета си, който слагаше само веднаж в седмицата. Вървеше изправена, със стегната талия, широки плещи и издадени бедра, като се полюляваше.
Под шапката й с цветя, направена от някоя модистка в Ивто, се виждаше цялата й здрава, закръглена и стройна шия, с малки, къдрави, изрусели от вятъра и слънцето коси.
Беноа виждаше само гърба й; но знаеше добре какво е лицето й, макар че никога не беше обръщал внимание на него.
И изведнаж си рече: „Дявол да го вземе, хубава мома е все пак дъщерята на Мартен!“ Гледаше я как върви и неочаквано започна да й се възхищава и почувствува, че го обзема желание. Нямаше никаква нужда да види пак лицето й, не. Той не откъсваше очи от снагата й и си повтаряше непрестанно, сякаш разговаряше с някого: „Дявол да го вземе, каква хубава мома!“
Дъщерята на Мартен сви вдясно, за да влезе в „Мартиниерата“, чифлика на баща и, обърна се и хвърли поглед назад. Забеляза Беноа, който й се видя много смешен. Извика му: „Здравей, Беноа.“ Той отвърна: „Здравейте, госпожице Мартен, здравейте, чичо Мартен!“, и отмина.
Когато се прибра, супата беше вече на масата. Той седна срещу майка си, до слугата и до ратая, а слугинята изтича да наточи сидър.
Изсърба няколко лъжици, после бутна чинията си. Майката попита:
— Лошо ли ти е?