Целият ден мина в спорове. Но понеже старата не отстъпваше, кръчмарят най-сетне се съгласи да плаща двеста и петдесет франка.
На другия ден подписаха договора. И баба Маглоар поиска петдесет франка за черпня.
Изтекоха три години. Старата жена просто цъфтеше. Не беше остаряла нито с един ден и Шико започна да се отчайва. Струваше му се, че плаща рентата цял век и че е излъган, изигран, разорен.
От време на време ходеше на гости у чифликчийката, както хората ходят на нивата си през юли, за да видят дали житото е узряло за сърпа. Тя го посрещаше с лукаво пламъче в очите. Би казал човек, че се наслаждава на ловкостта, с която го беше изиграла; той се качваше набързо в кабриолета и мърмореше:
— Няма ли най-после да пукнеш, стара вещице!
Не знаеше какво да прави. Като я гледаше, искаше му се да я удуши. Мразеше я с дивата и скрита омраза на ограбен селянин.
Тогава той затърси средство.
Най-сетне един ден отиде да я навести, триейки ръце, както някога, когато за пръв път й беше предложил пазарлъка.
И след като поговориха няколко минути, той каза:
— Кажи ми, майко, защо не идваш понякога в къщи на обед, когато минаваш през Епревил? Хората лаят, казват, че не сме били вече приятели, мъчно ми става. Знаеш, у дома няма да плащаш нищичко. Не съм чак толкова стиснат, та за един обед… Когато ти се прииска, идвай, не се стеснявай, много ще се радвам.
Баба Маглоар не остави да й повтарят и още на другия ден след разговора, като отиваше на пазар с каруцата, карана от нейния слуга Селестен, без да се стеснява ни най-малко, вкара коня си в конюшнята на майстор Шико и поиска обещания обед.
Кръчмарят, светнал от радост, я посрещна като важна особа, поднесе й пиле, кървавица, суджук, овчи бут и сланина със зеле. Скромна от детинство в яденето, живяла почти винаги с малко супа и кора хляб, намазана с масло, тя не бутна почти нищо. Шико настояваше разочарован. Тя също така не пи нищо. Отказа дори кафето.
Той настоя:
— Пийни си поне една чашчица ракийка!
— А, колкото за това, не отказвам.
Той се провикна, колкото му глас държи, през кръчмата:
— Розали, донеси най-тънката ракийка!
Слугинята дойде с една бутилка, украсена с лозов лист от хартия.
Той напълни две малки чашки.
— Пийни си, майчице, чудесничка е.
И горката жена започна да пие полека, на дребни глътки, сякаш за да задържи удоволствието. Когато изпразни чашата, тя я изцеди капка по капка и заяви:
— Наистина чудесна!
Не беше още спряла да говори и Шико й наливаше втора чашка. Тя се накани да откаже, но беше вече късно и започна да пие бавно, както първата чашка.
Той пожела да й налее трета, но тя се възпротиви. Той настоя:
— Като млечице, майко, виж; аз си гълтам по десетина-дванадесет, без вреда. Като захар ти тече в гърлото. Нищо ти няма на главата, нищо и на корема. На езика ти се изпарява. По-добро нещо за здравето няма да намериш.
Понеже ракията й хареса, тя отстъпи, но изпи само половин чашка.
Тогава Шико се провикна в порив на великодушие:
— Хм, щом ти харесва, майко, ще ти дам едно малко буренце. Искам да ти докажа, че сме добри приятели.
Добрата женица не се противопостави и се прибра малко пияна.
На другия ден кръчмарят влезе в двора на баба Маглоар и измъкна от дъното на колата малка бъчвичка, обкована с железни обръчи.
Сетне накара старата жена да опита съдържанието й, за да покаже, че беше същата тънка ракийка. И когато изпиха по три чашки, тръгвайки си, той заяви:
— Щом се свърши, нали знаеш, майчице, има още. Не се стеснявай никак. Не съм стиснат човек. Колкото по-скоро я свършиш, толкова по-добре.
И се качи в кабриолета.
Върна се четири дни по-късно. Старата беше на вратата и тъкмо си режеше хляб за супата.
Той се приближи, каза добър ден и заговори близо до лицето й, за да помирише дъха й. Лъхна го на алкохол. Лицето му се озари.
— Я дай по една чашка от онова — каза той.
Чукнаха се два-три пъти.
Скоро се разнесе мълвата, че баба Маглоар се напива сама в къщи. Вдигаха я ту в кухнята, ту на двора или по пътищата из околността и трябваше да я пренасят в къщи безжизнена като труп.
Шико не я посещаваше вече и когато пред него ставаше дума за селянката, той мърмореше с натъжено лице:
— Какво нещастие човек да придобие на нейната възраст такъв навик! Когато остареем, нямаме сили да се съпротивяваме. Ще видите, че това ще й скрои някой номер.
И наистина това й скрои номер. Тя умря на другата година през зимата, срещу Коледа, паднала пияна в снега.
Майстор Шико наследи чифлика, като заяви:
— Ако не беше се пропила, тая чифликчийка щеше да откара още десетина години.