Слънцето беше изчезнало в морето, но небето оставаше съвсем червено и тази светлина багреше с кръв големите камъни около нас.
Старецът се усмихна:
— По тези места страшните поверия имат такава сила, че на същото това място имах едно видение. Какво говоря! Това беше действително призрак! Една вечер по това време там, върху ей тази надгробна могила, видях магьосницата Коридвен да вари чудотворната си вода.
Прекъснах го, за да попитам коя е магьосницата Коридвен.
Той се възмути:
— Как? Нима не сте чували за съпругата на бога Ю и майката на кориганите?
— Не съм чувал, признавам. Ако е някаква легенда, разкажете ми я.
Седнах до него на един менхир.
Той започна:
— „Богът Ю, баща на друидите, бил женен за магьосницата Коридвен. Тя му родила три деца: Мор-Вро, Крейз-Виу — най-хубавата девойка на света, и Аравик-Дю, най-грозното от всички живи същества.
Изпълнена с майчинска любов, Коридвен искала да направи нещо за уродливия си син и решила да му даде да пие от водата на познанието.
Тази вода трябвало да ври цяла година. Магьосницата поверила съда, в който била водата, на един слепец на име Мор — да, и на джуджето Гвиу.
Малко оставало да изтече годината и двамата пазачи не бдели вече тъй ревностно. Част от свещената течност се разляла и три капки паднали върху пръстите на джуджето; то ги облизало и веднага узнало бъдещето. В същия миг съдът от само себе си се счупил и Коридвен долетяла и се нахвърлила върху Гвиу, но той побягнал.
Тя вече го настигала и за да може да тича по-бързо, той се превърнал на заек; веднага магьосницата се преобразила на хрътка и се спуснала подире му. Щяла да го улови на брега на една река, но Гвиу се превърнал на риба и се хвърлил във водата. Тогава изскочила огромна видра, която започнала да го преследва така бързо, че той могъл да се спаси само като се превърнал на птица. Изведнаж от небесните висини се спуснал голям ястреб с разперени крила и отворен клюн — това била магьосницата Коридвен; Гвиу, разтреперан от страх, се преобразил на житно зърно и се търкулнал върху куп пшеница.
Веднага се явила голяма черна кокошка и го погълнала. След като си отмъстила, Коридвен седнала да си почине и тогава забелязала, че отново ще става майка.
Житното зърно било покълнало в нея; родило се дете, което Ю сложил във върбова кошница и хвърлил в морето. Детето било спасено от сина на цар Гуидно и станало демон, дух на степите, кориган.“ И така от Коридвен произлизат всички тези малки фантастични същества — джуджета и гномове, които блуждаят тук. Казват, че те живеели в дупки, издълбани под тези камъни, и че излизат вечер да потичат из храстите. Останете по-дълго време всред тези омагьосани паметници, господине, вгледайте се втренчено в някой паднал на земята долмен и ще усетите как земята тръпне, ще видите как камъкът се раздвижва и ще се разтреперите от страх, като зърнете главата на някой кориган, който ви гледа и повдига с челото си лежащия над него гранитен блок. А сега хайде да отидем да вечеряме.
Нощта беше настъпила — безлунна, съвсем тъмна, изпълнена с бученето на вятъра. Крачех с протегнати напред ръце, блъскайки се в големите изправени камъни, и всичко — и разказът, и тази местност, и мислите ми, — всичко беше приело такава свръхестествена окраска, че нямаше да се учудя, ако внезапно някой кориган изтичаше между краката ми.
На другия ден тръгнах отново на път през пустинни равнини, села, градове — Лориан, Кемперле и тъй красивия всред своята долина Кемпер.
Главният път започва от Кемпер, изкачва една стръмнина, пресича долини, минава край някакво мрачно, обрасло с трева езеро и накрая навлиза в Пон-Лабе, най-бретонското градче в тази част на Бретан — от Морбиан до нос Раз, където се говори само бретонски.
Накрай града се издига стар замък с кули от двете страни; едно тъжно, безкрайно тъжно езеро, над което прелитат диви птици, мие основите на стените му. От езерото изтича река, по която малки кораби могат да стигнат до града. По тесните улици със старинни къщи минават мъже с широкополи шапки, с великолепно бродирани жилетки и четири облечени една върху друга дрехи — първата, не по-голяма от длан, едва покрива плешките, а последната стига точно над дъното на панталоните.
Момичетата са високи, хубави, свежи, но едрите им гърди са така пристегнати от сукнени елечета, които ги притискат като броня, че те дори не личат.
Главите им са украсени по странен начин. Прилепнали до слепите очи, две пъстро бродирани парчета плат образуват рамка около лицата им и пристягат косите, които се спускат като кърпа назад, а след това се събират на кок на темето под едно своеобразно боне, което често пъти е тъкано със сърма.