След това пристигнаха полският пазач и общинският секретар, които, уведомени едновременно, дойдоха заедно. Те идваха запъхтени, с уплашени лица, като ту ходеха, ту подтичваха и при това така силно размахваха ръце, като че ли се движеха повече с тях, отколкото с краката си.
Ренарде попита лекаря:
— Знаете ли за какво ви повиках?
— Да, за някакво убито дете, което Медерик намерил в гората.
— Така. Да вървим тогава.
Те тръгнаха един до друг, следвани от другите двама. Върху мъха стъпките им не се чуваха; всички се взираха напред и търсеха.
Изведнъж доктор Лабарб посочи с ръка:
— Вижте, ето го!
Далеч под дърветата се забелязваше нещо светло. Ако не знаеха какво е, нямаше да го познаят. Един слънчев лъч, промъкнал се между клоните, хвърляше косо широка черта през корема на бледото тяло и то изглеждаше толкова бяло и блестящо, че можеше да се вземе за парче платно, захвърлено там. Приближавайки се, те започнаха да различават малко по малко очертанията — забулената глава, обърната към реката, и двете ръце, отметнати встрани като разпънати на кръст.
— Ужасно ми е горещо — каза кметът.
И като се наведе към Брендий, той отново намокри кърпата и я постави на челото си.
Заинтересуван, лекарят забърза. Щом стигна до трупа, той се наведе да го разгледа, без да се докосва до него; беше си сложил пенснето, като че ли разглеждаше нещо твърде любопитно, и бавно и внимателно обикаляше наоколо.
Без да се изправи, той каза:
— Изнасилване и убийство, както ще установим ей сега. Впрочем това момиченце е почти жена, вижте гърдите му.
Двете гърди, вече доста едри, омекнали от смъртта, се бяха отпуснали върху гръдния кош.
Лекарят внимателно вдигна кърпата, която покриваше лицето. То беше черно, страшно, с изплезен език и очи, изскочили от орбитите. Той поде:
— Дявол да го вземе, удушил го е, след като го е изнасилил.
Той опипваше врата.
— Удушено с ръце, без да остане някакъв особен белег — нито одраскване с нокът, нито следа от пръсти. Така. Действително това е малката Рок.
Той отново предпазливо постави кърпата.
— Нищо не може да се направи, мъртва е най-малко от дванадесет часа. Трябва да уведомим прокурора.
Ренарде стоеше прав, с ръце на гърба и втренчено гледаше малкото тяло, проснато на тревата.
— Какъв мерзавец? Би трябвало да се намерят дрехите й — измърмори той.
Лекарят опипваше ръцете и краката й.
— Сигурно се е къпала. Трябва да са на брега — каза той.
Кметът заповяда:
— Ти, Пренсип (така се казваше общинският секретар), иди да потърсиш дрехите й край реката. А ти, Максим (това беше полският пазач), ще изтичаш до Роюи-льо-Тор и ще доведеш съдия-следователя и полицията. Да са тук до един час, чуваш ли?
Двамата бързо се отдалечиха и Ренарде каза на лекаря:
— Кой ли нехранимайко може да е направил такова нещо в нашия край?
Лекарят промърмори:
— Кой знае? Всеки е способен на това. И всички, и никой. Но все пак трябва да е някой скитник, някой безработен. Откакто сме република, постоянно срещаш такива по пътищата.
И двамата бяха бонапартисти.
Кметът поде:
— Да, не ще да е тукашен, сигурно е някой, който е минавал оттук, някакъв скитник, бездомник…
Лекарят прибави, като се поусмихна:
— И без жена. Щом не е имал нито какво да яде, нито къде да спи, рекъл е да си достави поне другото. Всъщност нямаме представа колко много хора по света са способни да извършат престъпление в даден момент. Знаехте ли, че малката е изчезнала?
С върха на бастуна си той докосваше един след друг вкочанените пръсти на мъртвата, сякаш натискаше клавиши на пиано.
— Да. Вчера към девет часа вечерта дойде при мен майката, тъй като детето в седем часа все още не се било прибрало в къщи за вечеря. Търсихме го до среднощ по пътищата, но не помислихме да го потърсим в гората. Пък и трябваше да чакаме да съмне, за да можем да направим основно издирване.
— Искате ли една пура? — попита лекарят.
— Благодаря, не ми се пуши. Така съм разстроен от всичко това…
Двамата стояха прави пред това слабо, младо тяло, още по-бледо на фона на тъмния мъх. Една голяма муха, със синьо коремче, се разхождаше по едното бедро, спря се върху кървавите петна, тръгна отново, премина с живо и отсечено движение по хълбока, изкатери се на едната гърда, после слезе, за да обиколи другата, като търсеше да изсмуче нещо от мъртвата. Двамата мъже гледаха блуждаещата черна точка.
Лекарят каза:
— Колко красиво нещо е една бенка. Дамите от миналия век с основание си поставяха бенки по лицето. Защо изчезна тая мода?