— Добре, Тору. Не те виня. Само искам да ми кажеш какво се случи.
— Двамата пиехме в един бар в Шибуя и се запознахме с двете момичета. Те бяха от някакво полувисше училище и също бяха доста пияни. И ние, ъъъ, отидохме в един хотел и спахме с тях. Нашите стаи бяха една до друга. Посред нощ Нагасава почука на вратата ми и каза, че трябва да си разменим момичетата и аз отидох в неговата стая, а той — в моята.
— Момичетата не се ли противопоставиха?
— Не, те също бяха пияни.
— Все пак аз имах обяснима причина да сторя това — рече Нагасава.
— Обяснима причина ли?
— Ами момичетата бяха твърде различни. Едната изглеждаше наистина добре, но другата беше грозотия. Стори ми се несправедливо. Аз хванах хубавата, но на Ватанабе се падна другата. Затова ги трампихме. Нали, Ватанабе?
— Да, струва ми се — отвърнах. — Но всъщност аз бях харесал некрасивата. Тя беше забавна събеседничка. След като правихме секс, си побъбрихме в леглото, после Нагасава дойде и предложи да си разменим партньорките. Аз попитах момичето дали е съгласна и тя отвърна, че няма нищо против, щом като ние го искаме. Може би си помисли, че искам да го направя с хубавата.
— Беше ли забавно? — попита ме Хацуми.
— Размяната ли имаш предвид?
— Изобщо.
— Не особено. Просто е нещо, което се прави по необходимост. Не е чак толкова забавно да спиш с момичета по този начин.
— Тогава защо го правиш?
— Заради мен? — рече Нагасава.
— Аз питам Тору — изстреля Хацуми към Нагасава. — Защо правиш това?
— Защото понякога имам огромно желание да спя с жена.
— Ако си влюбен в някоя, не можеш ли да се задоволиш само с нея? — попита Хацуми, след като помисли малко.
— Доста е сложно.
Тя въздъхна.
В този момент вратата се отвори и сервитьорите внесоха храната. Нагасава получи своята печена патица, а Хацуми и аз — морски басо. Сервитьорите препълниха чиниите ни с току-що сготвени зеленчуци и ги поляха със сос, след което се оттеглиха и ни оставиха отново сами. Нагасава отряза парче от патицата и го изяде с апетит, после пи още уиски. Аз си боднах спанак. Хацуми не докосна храната си.
— Знаеш ли какво, Тору — рече тя. — Нямам представа какво прави нещата при теб толкова „сложни“, но смятам, че това, което току-що ми разправи, не ти прави чест. Не си такъв човек. Не мислиш ли? — тя постави ръце на масата и ме погледна в очите.
— И аз си мисля същото понякога — отвърнах.
— Тогава защо не престанеш?
— Защото понякога имам потребност от човешка топлина — отвърнах откровено. — Понякога, ако нямам възможност да почувствам нещо като топлината на женската кожа, ставам толкова самотен, че не издържам.
— Нека сега да обобщя за какво става дума според мен — намеси се Нагасава. — Ватанабе е спечелил благоволението на момичето, което харесва, но по някакви сложни причини те не могат да правят секс. Ето защо той си казва: „Сексът си е секс, любовта — любов“ и задоволява потребностите си с някоя друга. Какво лошо има в това? Напълно разбираемо е. Той не може просто да се заключи в стаята си и да мастурбира непрекъснато, нали?
— Но ако наистина я обичаш, Тору, нима не е възможно да се сдържаш?
— Може би — отвърнах, поднасяйки към устата си парче морски бас в сметанов сос.
— Ти просто не разбираш сексуалната потребност на мъжа — рече Нагасава на Хацуми. — Да вземем мен например. С теб сме заедно от три години, а през това време съм спал с много жени. Обаче не си спомням нищичко за тях. Не знам имената им, не помня физиономиите им. Спя с всяка само по веднъж. Срещаме се, правим го и чао. Това е. Какво лошо има?
— Не мога да понасям тази твоя арогантност — заяви Хацуми кротко. — Това дали спиш с други жени, или не, в случая е съвсем неуместно. Никога не съм ти била истински ядосана, задето хойкаш, нали?
— Дори това, което ти наричаш хойкане, за мен е нещо съвсем различно. То е просто игра. Никой не страда — рече Нагасава.
— Аз страдам — каза Хацуми. — Защо не съм ти достатъчна?
Нагасава помълча малко и завъртя уискито в чашата си.
— Не че не си ми достатъчна. Това е нещо друго, друг въпрос. То е просто една жажда в мен. Ако съм те накарал да страдаш, извинявай. Но въпросът не е дали си ми достатъчна, или не. Мога да живея единствено с тази жажда. Такъв съм по природа. Тъкмо тя ме прави човека, който съм. Не мога нищо да сторя, не разбираш ли?
Най-накрая Хацуми взе сребърните си прибори и почна да яде рибата си.