— Винаги когато си помислиш, че искаш момиче, ми се обаждай — рече тя. — Веднага ще ти уредя среща.
— Да, мадам.
— Добре, Тору, кажи ми истината. Смяташ ме за дърта сводница, нали?
— Донякъде — отвърнах чистосърдечно, но с усмивка. Хацуми също се усмихна. Когато се усмихваше, тя ми се струваше хубава.
— Кажи ми още нещо, Тору — каза тя. — Какво мислиш за Нагасава и мен?
— За кое по-точно те интересува какво мисля?
— За това какво трябва да правя отсега нататък.
— Не е важно какво аз мисля — рекох, отпивайки от добре изстудената бира.
— Добре де. Кажи ми точно каквото мислиш.
— Ако бях на твое място, щях да го зарежа. Щях да си намеря някой с по-нормално разбиране за нещата и да си заживеем щастливо. Изключено е да си щастлива с този човек. Начинът му на живот е такъв, че никога не му минава през ума да се опита да стане щастлив или да направи други хора щастливи. Ако останеш с него, само ще си съсипеш нервната система. За мен е истинско чудо, че си с него вече три години. Разбира се, аз самият съм много привързан към него. Той е забавен и притежава страхотни качества. Има силни страни и способности, подобни на които аз никога не мога да се надявам да придобия. Но в края на краищата неговите представи за нещата и начинът му на живот не са нормални. Понякога, когато разговарям с него, имам чувството, че непрекъснато се въртя в кръг. Същият процес, който го издига все по-високо и по-високо, мен ме кара да продължавам да се въртя в кръг. Кара ме да се чувствам толкова празен! Самата ни житейска нагласа е напълно различна. Разбираш ли за какво говоря?
— Да — отвърна Хацуми и ми донесе още една бира от хладилника.
— Освен това, след като постъпи във Външно министерство и изкара подготвителна година, той ще замине за чужбина. Какво ще правиш ти тогава? Ще го чакаш да се върне ли? Той няма намерение да се жени.
— Знам това.
— В такъв случай нямам какво повече да кажа.
— Да, ясно — рече Хацуми.
Бавно напълних чашата си с бира.
— Знаеш ли, когато играехме билярд, ми мина през ума нещо — казах аз. — Бях едно дете в семейството, но докато растях, нито веднъж не се почувствах ощетен и не поисках да имам брат или сестра. Бях доволен, че съм сам. Но съвсем неочаквано, докато играех билярд с теб, почувствах, че бих искал да имам по-голяма сестра като теб — една наистина страхотна мадама в среднощно синя рокля и златни обеци и справяща се чудесно с билярдната щека.
Хацуми за миг ми се усмихна щастливо.
— Това навярно е най-милото нещо, което някой ми е казвал от близо година време — рече тя. — Наистина.
— Всичко, което искам за теб — казах, изчервявайки се, — е да бъдеш щастлива. Все пак това е безумно. Струваш ми се човек, който би могъл да бъде щастлив с почти всеки, така че как от всички хора попадна тъкмо на Нагасава!
— Тези неща просто се случват. Навярно човек не може да направи кой знае какво, когато дойдат. Това определено е вярно в моя случай. Разбира се, Нагасава би казал, че отговорността е моя, не негова.
— Сигурен съм, че така щеше да каже.
— Но във всеки случай, Тору, аз не съм най-умното момиче на света. По-скоро съм малко глупава и консервативна. Никак не се интересувам от „житейски философии“ и „отговорности“. Единственото, което искам, е да се омъжа и да имам съпруг, който да ме държи всяка нощ в обятията си, и да имаме деца. Това би ми било достатъчно. Не искам нищо повече от живота.
— А онова, което Нагасава иска от живота, е съвсем друго.
— Все пак хората се променят, не мислиш ли? — попита Хацуми.
— Имаш предвид, че влизат в обществото, постигат целите си и стават някакви?
— Да. И ако той дълго е далеч от мен, неговите чувства към мен може да се променят, не мислиш ли?
— Може би е така, ако говорим за обикновен човек — казах. — Но той е различен. Има невероятно силна воля — нямаш представа колко е силна. И с всеки изминал ден става само по-силен. Всяко препятствие, което преодолява, го прави по-силен. По-скоро би ял голи охлюви, отколкото да отстъпи пред някого. Какво очакваш да получиш от такъв човек?
— Но аз не мога да сторя нищо друго, освен да го чакам — рече Хацуми, подпряла брадичката си с ръка.
— Толкова много ли го обичаш?
— Да — отвърна тя без миг колебание.
— О, боже — продумах с въздишка, изпивайки остатъка от бирата си. — Трябва да е нещо прекрасно да си сигурен, че обичаш някого.