Гривните на Мидори дръннаха на ръката й, когато тя махна на сервитьора и поръча още един „Том Колинс“ и паничка шамфъстък.
— Та, след края на погребението, когато всички се разотидоха, двете пихме саке до залез-слънце. Видяхме сметката на една огромна двулитрова бутилка и на половината от друга и през цялото време се разтоварвахме психически за сметка на всички — този е идиот, онзи е скапаняк, този има вид на краставо псе, онзи е свиня, еди-кой си е лицемер, друг е мошеник. Нямаш представа колко добре действа това!
— Представям си.
— Напихме се и си легнахме — и двете невъзмутими. Спахме часове наред и ако телефонът звънеше или нещо подобно, просто не му обръщахме внимание. Бяхме мъртво пияни. Накрая, щом се събудихме, си поръчахме суши и обсъдихме какво ще правим. Решихме да затворим книжарницата за известно време и да се позабавляваме. Бяхме се погубвали в течение на месеци и заслужавахме почивка. Сестра ми просто пожела малко да се помотае с приятеля си, а аз реших да заведа моя на няколкодневна екскурзия и да се чукаме като луди — Мидори сложи ръка на устата си и поразтърка уши. — Опаа, извинявай.
— Няма нищо — рекох. — Значи, заминахте за Нара.
— Да, винаги съм харесвала това място. Храмовете, паркът с елените.
— И чукахте ли се като луди?
— Не, никак, нито веднъж — рече тя с въздишка. — В мига, в който влязохме в стаята на хотела и тръснахме саковете, ми дойде мензисът. Истински фонтан.
Не можах да се сдържа и се засмях.
— Ей, не е смешно. Дойде една седмица по-рано! Когато се случи, не можех да спра да плача. Мисля, че цялото напрежение ми се е отразило. Приятелят ми направо откачи! Той си е такъв: пали на мига. Но вината не беше моя. Да не би да исках да ми дойде мензисът. И на всичко отгоре моите протичат доста тежко. Първите един-два дена нищо не ми се прави. Стой далеч тогава.
— Добре, но как мога да позная? — попитах.
— Когато ми дойде, ще нося няколко дни шапка. Червена. Това ще свърши работа — каза тя през смях. — Ако ме видиш на улицата с червена шапка, не ме заговаряй, а бягай далече.
— Чудесно. Ще ми се всички момичета да постъпват така — рекох. — Както и да е, та какво правихте в Нара?
— Какво можехме да правим? Хранихме елените и скитосвахме из града. Беше направо ужасно! Имахме една голяма кавга и не съм го виждала, откакто се върнахме. Помотах се няколко дни и реших да си направя едно хубаво пътешествие съвсем сама. И така заминах за Аомори. Останах при приятелка в Хиросаки през първите две нощи, сетне започнах да пътешествам — Шимокита, Тапи и прочие градчета. Те са хубави. Веднъж написах географска брошурка за този край. Някога бил ли си там?
— Не, никога.
— Както и да е — рече Мидори, след което отпи глътка от своя „Тим Колинс“ и стисна един шамфъстък, за да го счупи, — през цялото време, докато пътувах сама, мислех за теб. Мислех си колко приятно би било, ако ти беше с мен.
— Как стана така?
— Как стана така ли?! — Мидори ме погледна с празен поглед. — К’во ще рече „Как стана така“?!
— Същото. Как стана така, че мисли за мен?
— Може би защото ми харесваш, ето как стана! Защо иначе ще мисля за теб? На кого изобщо ще хрумне, че иска да бъде с някого, когото не харесва?
— Но ти имаш приятел — отбелязах. — Не бива да мислиш за мен — отпих бавно глътка от уискито със сода.
— Искаш да кажеш, че не ми е позволено да мисля за теб, щом като имам приятел, така ли?
— Не, не това, аз просто…
— Сега ще ти го кажа направо, Ватанабе — рече Мидори, като сочеше в мен. — Предупреждавам те, преливам от мъка, трупана цял месец, и съм на път да кипна. Така че внимавай какво ми говориш. Ако чуя още нещо от този род, ще наводня това заведение със сълзи. Започна ли веднъж, няма да спра цялата вечер. Готов ли си за това? Ставам същинско животно, когато се разрева, все едно къде се намирам! Не се майтапя.
Кимнах и си замълчах. Поръчах второ уиски със сода и изядох няколко шамфъстъка. Някъде, отвъд звука от плискащия се шейкър, звънтящите чаши и стърженето на някакъв хладилник, Сара Вогън пееше стара любовна песен.
— Нещата между мен и моя приятел се влошиха след случката с тампона.
— Случка с тампон ли?
— Да, преди около месец бяхме излезли да пийнем по нещо с него и с неколцина негови приятели и аз им разправих историята на една жена от моя квартал, която кихнала и от носа й изскочил тампон. Нали е смешно?