— Смешно е — казах и се засмях.
— Да, и другите момчета мислеха така. Но той много се ядоса и каза, че не трябва да разправям такива неприлични работи. Такъв темерут!
— Ау.
— Той е чудесен човек, но наистина може да бъде ограничен, когато стане дума за подобни неща — рече Мидори. — Примерно страшно се вбесява, ако нося не бели, а други на цвят пликчета. Не смяташ ли, че е ограничен?
— Може би — отвърнах, — но е въпрос на вкус. — Стори ми се невероятно, че човек като него би поискал за приятелка момиче като Мидори, но запазих тази мисъл за себе си.
— А ти какво прави? — попита тя.
— Нищо. Все същото — казах, но после си спомних за опита да мастурбирам, докато мисля за Мидори, както бях обещал да направя. Казах й го тихо, за да не ни чуят хората около нас.
Очите й светнаха и тя щракна с пръсти.
— Как ти се стори? Беше ли хубаво?
— Не, стана ми неловко по средата и се отказах.
— Имаш предвид, че ти е изчезнала ерекцията ли?
— Нещо такова.
— По дяволите — рече тя, стрелвайки ме с поглед, изпълнен с досада. — Не бива да допускаш да се чувстваш неловко. Мисли за нещо наистина еротично. Съгласна съм, позволявам ти. Хей, сетих се! Другия път ще ти се обадя по телефона и докато го правиш, ще ти говоря такива неща: „О, о, страхотно е… О, чувствам го… Спри, ще свърша… О, не прави това!“
— Телефонът на пансиона е във фоайето до входната врата, непрекъснато влизат и излизат хора — поясних. — Директорът ще ме убие с голи ръце, ако ме види да лъскам бастуна на подобно място.
— О, жалко.
— Няма значение — рекох. — Ще опитам отново сам тия дни.
— Постарай се — рече Мидори.
— Непременно — казах.
— Чудя се дали не съм аз причината — рече тя. — Може би просто не съм секси.
— Не, не е това — уверих я. — По-скоро е въпрос на нагласа.
— Знаеш ли — подзе тя, — имам страшно чувствителен гръб. Много ми е приятно, като прокарват леко пръсти по него… ммммм.
— Ще го имам предвид.
— Хей, защо не отидем сега да гледаме някой мръснишки филм? — предложи Мидори. — Някой наистина гаден садо-мазо.
От бара отидохме в рибен ресторант, а оттам до едно от най-занемарените кина в Шинджуку да гледаме програма с три филма за възрастни. Това бе единственото място, което успяхме да открием във вестника и където даваха садо-мазо филм. В киното се усещаше неопределима миризма. Улучихме подходящия момент: садо-мазо филмът тъкмо започваше, когато заехме местата си. Беше история за една секретарка и нейната шестнайсет-седемнайсетгодишна сестра, отвлечени от група мъже и подложени на садистичен тормоз. Мъжете караха по-голямата да прави най-различни отвратителни неща, заплашвайки да изнасилят по-малката сестра, но скоро по-голямата се превърна в буйстваща мазохистка, а по-малката откачи, тъй като трябваше да гледа всичките извращения, на които подложиха сестра й. Беше толкова потискащ, шаблонен филм, че не след дълго ми стана малко досадно.
— Ако аз бях на мястото на по-малката сестра, нямаше толкова лесно да се побъркам — рече Мидори. — Щях да продължа да гледам.
— Сигурен съм, че щеше.
— Все пак не мислиш ли, че зърната на гърдите й са прекалено тъмни за момиче на тази възраст — девственица?
— Така е.
Мидори не откъсваше очи от екрана. Бях силно впечатлен: всеки, който толкова напрегнато гледа някой филм, получава повече, отколкото е заплатил. Тя продължи да ми съобщава мислите си: „О боже, видя ли това“ или „Трима мъже наведнъж! Ще я разпорят!“, или „Искам да направя това на някого, Ватанабе“. Забавна ми беше повече Мидори, отколкото филмът.
Когато по време на антракта лампите светнаха, разбрах, че в киносалона нямаше други жени. Един младеж, който седеше близо до нас — вероятно студент, — огледа Мидори и отиде да седне в другия край.
— Кажи ми, Ватанабе, надървяш ли го, като гледаш такива неща?
— Да, понякога — отвърнах. — С такава цел се правят тези филми.
— Искаш да кажеш, че всеки път, когато започне някоя от тези сцени, оная работа на всеки мъж в киното се намира в изправено положение? Трийсет-четирийсет го надървят едновременно? Толкова е странно, ако за миг помислиш върху това, не смяташ ли?
— Да, така ми се струва сега, като го спомена.