— Знаеш ли какво, Ватанабе, ако те гледа достатъчно внимателно човек, остава с впечатлението, че имаш доста интересно лице.
— Така ли смяташ? — попитах, леко засегнат.
— Едно симпатично лице значи много за мен — рече тя. — А твоето… колкото повече го гледам, толкова повече си мисля: „Той ще успее в живота“.
— А аз — продумах, — от време на време си мисля: „Какво ще излезе от мен, дявол да го вземе?“
— Хей, май зле се изразих. Не съм особено добра в изразяване на чувствата си. Затова хората ме разбират погрешно. Опитвам се само да ти кажа, че ми харесваш. Казвала ли съм ти го преди?
— Да — отвърнах.
— Мисля, че не съм единствената, на която й е трудно да разбере мъжката същност. Но работя по въпроса, малко по малко.
Мидори извади кутия цигари „Марлборо“ и запали една.
— Когато човек започва от нулата, има много неща да учи — рече тя.
— Не съм изненадан.
— О, за малко да забравя! Искаш ли да запалиш една благовонна пръчица в памет на баща ми?
Последвах Мидори до стаята с будисткия олтар, запалих пръчица пред снимка на баща й и сбрах молитвено ръце.
— Знаеш ли какво направих неотдавна? — попита Мидори. — Съблякох се чисто гола пред снимката на баща ми. Застанах както ме е майка родила в нещо като йогийска поза и го оставих да гледа дълго. Викам му: „Ето, татко, това са циците ми, а това е путката ми“.
— Защо, по дяволите, направи това? — попитах.
— Не знам, просто исках да му се покажа. Та нали половината от мен произлиза от неговото семе? Защо тогава да не му се покажа? „Ето я дъщерята, която си създал.“ Бях малко пийнала. Предполагам, че беше отчасти поради това.
— Вероятно.
— Сестра ми влезе и се изуми. Седях пред портрета на баща си чисто гола с разтворени крака. Струва ми се, че всеки би се изненадал.
— Така е.
— Обясних защо правя това и рекох: „Така че съблечи се, седни до мен и също му се покажи, Момо“ (казва се Момо), но тя не ме послуша. Излезе шокирана. Наистина е малко консервативна.
— С други думи е горе-долу нормална — казах аз.
— Кажи ми, Ватанабе, какво ти е мнението за баща ми?
— Не съм особено умел в общуването си с хора, с които току-що съм се запознал, но докато бяхме само двамата, не ми беше досадно. Чувствах се доста спокоен с него. Разговаряхме за какво ли не.
— Например?
— Например за Еврипид — отвърнах.
Мидори гръмко се засмя.
— Ти си такъв особняк! Никой не говори за Еврипид с умиращ човек, с когото току-що се е запознал!
— Да, но и никой не седи разкрачен пред паметния портрет на баща си!
Мидори се подсмихна и бутна камбанката на олтара, която звънна.
— Лека нощ, татко. Ние малко ще се позабавляваме, така че не се безпокой, а поспи. Вече не страдаш, нали? Нали си покойник? Сигурна съм, че не страдаш. В противен случай ще е добре да се оплачеш на боговете. Кажи им, че е прекалено мъчително. Надявам се, че се срещаш с мама и че двамата наистина се оправяте. Видях ти го, когато ти помагах да се изпишкаш. Беше много впечатляващ! Дай всичко от себе си. Лека нощ.
Взехме вана един след друг и си облякохме пижами. Аз получих почти нова пижама, която бе на баща й. Беше ми малко тясна и къса, но все пак по-добре от нищо. Мидори ми постла дюшек на пода в стаята с олтара.
— Нали не те е страх да спиш пред олтара? — попита.
— Ни най-малко. Не съм сторил нищо лошо — казах с усмивка.
— Но ще останеш с мен и ще ме прегръщаш, докато заспя, нали?
— Да — отвърнах.
Прегърнах я, почти на път да падна от ръба на малкото й легло. Забучила нос в гърдите ми, тя постави ръцете си върху хълбоците ми. Дясната ми ръка обгърна гърба й, докато се опитвах да не падна, а с лявата се държах здраво за рамката на леглото. Положението не беше особено благоприятно за сексуална възбуда. Носът опираше в главата й и от време на време късите косми го гъделичкаха.
— Хайде, кажи ми нещо — рече Мидори, с лице, скрито в гърдите ми.
— Какво искаш да кажа?
— Нещо. Нещо, което ще ми е приятно да чуя.
— Ти си много сладка — рекох.
— Мидори — продума тя. Казвай името ми.
— Много си сладка, Мидори — поправих се аз.