— Не спа ли с друга? — попита Наоко.
— Нито веднъж — отговорих.
— Добре тогава, ще има още нещо, за което да си спомняш — тя се плъзна надолу и докосна пениса ми с устните си, сетне го обгърна със своята топлина и прокара език по него, а дългата й права коса се люлееше над корема и слабините ми с всяко движение на устните й, докато свърша за втори път.
— Смяташ ли, че ще си спомняш за това? — попита тя.
— Разбира се — отвърнах. — Винаги ще си го спомням.
Прегърнах я силно и пъхнах ръцете си в панталона й, докосвайки нейната все още неовлажнена вагина. Наоко поклати глава и отблъсна ръката ми. Стояхме прегърнати известно време, без да си кажем и дума.
— Мисля да напусна пансиона към края на учебната година и да си потърся квартира — рекох. — Край на живота в пансиона. Ако продължа да работя на непълен работен ден, горе-долу ще покривам разходите си. Какво ще кажеш да дойдеш в Токио да живеем заедно, както ти предложих преди?
— О, Тору, благодаря ти. Толкова съм щастлива, че искаш да сторя такова нещо!
— Не че смятам, че тук не е хубаво — рекох аз. — Тук е спокойно, обстановката е идеална, а и Рейко е чудесен човек. Но това не е място, където човек може да остане дълго. Твърде ограничено е за продължителен престой. Сигурен съм, че колкото повече време си тук, толкова по-трудно ще ти е да го напуснеш.
Вместо да отговори, Наоко обърна поглед към прозореца. Отвън не се виждаше нищо, освен сняг. На небето надвисваха снежни облаци, ниски и навъсени, с една-единствена пролука между тях и покритата със сняг земя.
— Добре си помисли за това — казах. — При всички положения ще се преместя до края на март. Когато решиш да дойдеш при мен, заповядай.
Наоко кимна. Прегърнах я така внимателно, сякаш държах изящно, изработено от стъкло произведение на изкуството. Тя обви с ръце шията ми. Аз бях гол, а тя бе само по бельо. Тялото й беше толкова красиво, че можех да го гледам с наслада цял ден.
— Защо не се овлажних? — промърмори Наоко. — Единствено тогава се случи за пръв и последен път. В деня на двайсетия ми рожден ден, онзи април. В нощта, когато ме взе в прегръдките си. Какво не е наред с мен?
— Сигурен съм, че е на нервна почва — рекох. — Нека да мине време. Няма защо да се бърза.
— Всичките ми проблеми са на нервна почва — каза Наоко. — Ами ако никога не се оправя? Ако не мога да правя секс до края на живота си? Ще продължиш ли да ме обичаш както досега? Нима ръцете и устните винаги ще са ти достатъчни. Или ще решаваш сексуалния проблем, като спиш с други момичета?
— Аз съм заклет оптимист — продумах.
Наоко седна в леглото и облече една тениска. Над нея навлече фланелка и после си обу джинсите. Аз също се облякох.
— Нека да си помисля за това — рече Наоко. — И ти също си помисли.
— Добре — казах. — И като стана дума за устни, това, което направи с тях току-що, беше страхотно.
Наоко леко се изчерви и се подсмихна.
— Кидзуки казваше същото.
— Двамата с него имахме почти еднакви вкусове и разбирания — рекох усмихнат.
Седнахме един срещу друг край масата в кухнята, пихме кафе и си приказвахме за едно време. Тя започваше да говори повече за Кидзуки. Колебаеше се и внимателно подбираше думите си. Снегът валеше на пресекулки. Небето изобщо не се проясни и през трите дни на престоя ми там.
— Мисля, че може пак да намина през март — рекох на тръгване. Прегърнах я за последен път с една силно подплатена прегръдка през зимното палто и я целунах по устните.
— До скоро — каза тя.
1970-а — година със съвсем ново звучене — настъпи и сложи край на моето юношество. Вече можех да крача през едно съвсем ново блато. После дойде време за последните изпити, които издържах сравнително лесно. Ако нямаш какво друго да правиш и прекарваш цялото си време на занятия, не се изисква особено учене, за да ги вземеш.
Но възникнаха някои проблеми в пансиона. Няколко момчета — активисти в една от политическите фракции, криеха своите шлемове и железни тръби в стаите си. Те имаха разправия с някои от момчетата, които бяха под покровителството на директора, в резултат на което двама от тях бяха ранени, а шестима изгонени от пансиона. Впоследствие шокът от този инцидент се запази задълго, провокирайки почти всеки ден дребни боричкания. В пансиона цареше потискаща атмосфера и нервите на хората бяха опънати до скъсване. Малко остана и аз да получа юмрук от един от галениците, но Нагасава се намеси и успя да заглади положението. Във всеки случай беше крайно време да се махна оттам.