— Нашата връзка, разбира се. Тя стигаше до момента, когато повече ми харесваше да бъда с теб, отколкото с него. Не мислиш ли, че в това има нещо необичайно? И трудно? Разбира се, аз все още го харесвам. Той е малко егоцентричен и ограничен и нещо като фашист, но притежава много добри качества и е първото момче, с което имам сериозна връзка. Но ти, ами ти си специален човек за мен. Когато съм с теб, чувствам, че нещата са съвсем точни. Имам ти доверие. Харесвам те. Не искам да те изпусна. Ставах все по-объркана, ето защо отидох при него и го попитах какво трябва да правя. Той ми каза да престана да се срещам с теб. Каза, че иначе трябва да скъсам с него.
— И ти как постъпи?
— Просто скъсах с него — Мидори пъхна цигара в устата си, направи си завет с ръка, докато я запали, и всмука дим.
— Защо?
— Защо?! — извика тя. — Добре ли си? Наясно си с конюнктива в английския език, разбираш от тригонометрия, можеш да четеш Маркс, а не знаеш отговора на такъв прост въпрос? Защо изобщо трябва да питаш? Защо трябва да караш едно момиче да изрича подобно нещо? Харесвам теб повече от него, това е всичко. Разбира се, ще ми се да се бях влюбила в някой, който е малко по-хубав. Но уви. Влюбих се в теб!
Опитах се да кажа нещо, но почувствах, че думите се спират на гърлото ми.
Мидори хвърли цигарата си в една локва.
— Хайде, ако обичаш, разкарай тази физиономия? Ще ме накараш да се разплача. Не се притеснявай, знам, че си влюбен в друга. Не искам нищо от теб. Но поне можеш да ме прегърнеш. Преживях два тежки месеца.
Аз разтворих чадъра си и ние отидохме зад игралната зона и силно се прегърнахме. Телата ни се притиснаха едно към друго и устните ни се сляха. Мирисът на дъжда не изчезваше от косата и джинсовото й яке. Телата на момичетата бяха толкова приятни и топли! Усетих как през дрехите ни гърдите й се притискат към моите. Колко ли отдавна не се бях докосвал до друго човешко същество?
— В деня, когато те видях за последно, същата нощ говорих с него и ние скъсахме — рече Мидори.
— Обичам те — казах й. — С цялото си сърце. Никак не ми се иска да те оставя пак да си отидеш. Но нищо не мога да направя. Не мога нищо да предприема.
— Заради нея ли?
Кимнах.
— Кажи ми, спал ли си с нея?
— Веднъж. Преди една година.
— И оттогава не сте се виждали?
— Виждали сме се — два пъти. Обаче нищо не правихме.
— Защо? Тя не те ли обича?
— Трудно е да се каже — отговорих. — Наистина е сложно. И объркано. И това продължава толкова време, че вече не знам кое какво е. И тя също. Знам само, че донякъде съм отговорен за всичко това като човек и не мога просто да му обърна гръб. Поне така го чувствам сега. Дори тя да не ме обича.
— Ще ти кажа само едно, Ватанабе — поде Мидори, притискайки страна към шията ми. — Аз съм момиче от плът и кръв, през вените ми тече истинска, топла кръв. Ти ме държиш в прегръдките си и аз ти казвам, че те обичам. Готова съм да направя всичко, което поискаш. Може да съм малко луда, но съм добро и честно момиче, работя упорито, може да се каже, че съм готина, имам хубави цици, готвя добре, а моят баща ми остави някакви пари. С други думи, аз съм добра партия, не мислиш ли? Ако не ме вземеш, накрая ще отида някъде другаде.
— Нуждая се от време — рекох. — Нуждая се от време, за да помисля, да подредя нещата и да взема някои решения. Съжалявам, но това е всичко, което мога да кажа в този момент.
— Да, но ти ме обичаш с цялото си сърце, нали така? И не искаш да ме оставиш пак да си отида, нали?
— Казах го и го мисля.
Мидори се дръпна от мен с усмивка.
— Добре, ще почакам! Вярвам ти — каза тя. — Но когато ме вземаш, ще вземаш само мен. И когато ме държиш в прегръдките си, ще мислиш само за мен. Ясно ли е?
— Разбирам какво точно имаш предвид.
— Можеш да правиш всичко с мен, но не искам да ми причиняваш болка. Вече съм получила достатъчно болка в живота си. Повече от достатъчно. Сега искам да бъда щастлива.
Притеглих я към себе си и я целунах по устните.
— Пусни проклетия чадър и ме прегърни силно с две ръце! — рече тя.
— Но ще станем вир-вода!
— И какво от това? Искам да спреш да мислиш и да ме прегърнеш силно! Чаках този миг цели два месеца!
Сложих чадъра на земята и я притиснах плътно към себе си под дъжда. Монотонният шум от движението на автомобили по шосето ни обгърна като мъгла. Дъждът валеше непрестанно, безшумно, мокрейки моята и нейната коса, стичаше се подобно на сълзи по страните ни, по джинсовото й яке и по моята жълта найлонова непромокаема полушубка, попивайки на тъмни петна.