— Какво ще кажеш да се върнем под покрива? — предложих.
— Ела у нас. Сега там няма никой. И двамата ще настинем така.
— Вярно.
— Сякаш току-що сме преплували река — каза Мидори, усмихвайки се. — Какво страхотно усещане!
Купихме доста голям пешкир от сектора на платовете и влязохме един след друг в банята да си изсушим косите. После пътувахме с метрото, с необходимите прехвърляния, до нейния апартамент в Миогадани. Тя ми позволи да взема душ първи, сетне взе и тя. След като ми даде една хавлия, която да нося временно, докато ми изсъхнат дрехите, Мидори се преоблече с пола и поло. Седнахме край масата в кухнята да пием кафе.
— Говори ми за себе си — каза тя.
— Какво за мен?
— Хм, не знам, какво не можеш да понасяш?
— Пилешко месо, венерически болести и бъбриви бръснари.
— Друго?
— Самотни априлски нощи и дантелени покривки за телефони.
— Друго?
Поклатих глава.
— Не мога да се сетя за нищо друго.
— Моят приятел, тоест бившият ми приятел — нищо не можеше да понася. Например, когато носех много къси поли или когато пушех, или се напивах много бързо. Говореше отвратителни неща и недоволстваше от приятелите си. Така че ако у мен има нещо, което не ти харесва, само ми кажи и ще се поправя, ако е по силите ми.
— Не мога да се сетя за нищо такова — казах след кратък размисъл. — Няма такова нещо.
— Наистина ли?
— Харесва ми как се обличаш, харесвам постъпките и думите ти, харесвам походката ти и това, че се напиваш. Всичко.
— Искаш да кажеш, че съм си настина добре такава, каквато съм.
— Не знам как би могла да се промениш, така че сигурно си чудесна такава, каквато си.
— Кажи колко ме обичаш? — попита Мидори.
— Достатъчно, за да направя на кайма всички грубияни по света — отвърнах.
— Ммм — възкликна тя с известно задоволство. — Ще ме прегърнеш ли пак?
Легнахме на леглото й и се прегърнахме, целувайки се на фона на звуците от дъжда. После разговаряхме за какво ли не — от образуването на вселената до това по-твърдо сварени или по-рохки яйца предпочитаме.
— Чудя се какво ли правят мравките в дъждовни дни? — попита Мидори.
— Нямам представа — отвърнах. — Те са работливи гадинки и навярно прекарват деня в чистене на жилището си или в инвентаризации.
— Щом като са толкова работливи, защо тогава не се развиват? Остават си вечно едни и същи.
— Не знам — отговорих. — Може би телесната им структура не е пригодна за развитие — в сравнение с тази на маймуните, да речем.
— Хей, Ватанабе, май има много неща, които не знаеш. Мислех, че знаеш всичко.
— Светът е огромен — казах.
— Високи планини, дълбоки океани — рече Мидори.
Тя пъхна ръка в хавлията ми и здраво хвана еректиралия ми член. После, като преглътна жадно, рече:
— Ватанабе, шегата настрана, ама тая няма да я бъде. Никога няма да приема в себе си това голямо, твърдо нещо. Не е възможно.
— Шегуваш се — казах с въздишка.
— Да — рече тя, кикотейки се. — Няма страшно. Ще бъде просто върхът. Сигурна съм, че ще пасне. Ъъъ, може ли да погледна?
— Разрешавам ти.
Мидори се зарови под завивките и ме опипа навсякъде, разтегляйки кожата на пениса ми, претегляйки тестисите ми с длан. След това подаде глава и издиша шумно.
— Обичам го! — рече. — Не че те лаская! Наистина го обичам!
— Благодаря ти — казах с непресторена благодарност.
— Ама наистина ли, Ватанабе, не искаш да го направиш с мен… докато не уредиш оная работа?
— Няма как да не искам да го направя с теб — отвърнах. — Ще откача, толкова силно искам да го направя. Но просто няма да е честно.
— Ти си крайно упорит! Ако бях на твое място, просто щях да го направя — и после да мисля.
— Така ли?
— Майтапя се — отвърна Мидори с тъничък гласец. — Вероятно и аз нямаше да го направя, ако бях на твое място. И тъкмо това обичам в теб. Тъкмо това наистина, наистина обичам в теб.
— Колко ме обичаш? — попитах, но тя не отговори. Вместо това се притисна към мен, постави устни на зърното на едната ми гърда и започна да движи ръката, с която бе обвила пениса ми. Първото нещо, което ми мина през ума, беше колко по-различно движеше ръката си Наоко. И двете бяха нежни и много добри, но имаше някаква разлика в начина, по който го правеха, и аз го усещах като съвсем различно преживяване.