— Бас държа, Ватанабе, че мислиш за другото момиче.
— Не е вярно — излъгах.
— Наистина ли.
— Наистина.
— Защото това ми е много неприятно.
— Не мога да мисля за никоя друга — рекох.
— Искаш ли да ме докоснеш по гърдите или по-надолу?
— О, боже, много бих искал, но по-добре да не го правя. Ако направим незабавно всички тези неща, ще ми бъде много трудно.
Мидори кимна и се измуши енергично изпод завивките, събу панталона си и го задържа срещу върха на пениса ми.
— Можеш да свършиш върху него — рече.
— Но ще го изпоцапам.
— Престани, чуваш ли? Ще ме накараш да се разплача — заяви Мидори, сякаш бе на път да се облее в сълзи. — Ще трябва просто да го изпера. Така че не се възпирай, а свърши, нали това искаш? Ако се притесняваш за панталона ми, купи ми нов. Или той ти пречи да свършиш, защото е мой?
— Не — отвърнах.
— Тогава давай.
Когато свърших, Мидори разгледа спермата ми.
— Ау, колко е много!
— Прекалено много ли?
— Не, всичко е наред, глупчо. Свърши, нали това искаше? — рече тя с усмивка. После ме целуна.
Вечерта Мидори напазарува от магазин наблизо и приготви вечеря. Ядохме темпура и зелен грах с ориз на масата в кухнята и я оляхме цялата с бира.
— Нагъвай здравата, за да имаш много сперма. Аз ще бъда добра и ще ти помагам да се освобождаваш от нея.
— Много благодаря — рекох.
— Знам всякакви начини за правене на това. Научих ги от дамските списания, когато държахме книжарницата. Веднъж имаше специално издание, посветено изцяло на въпроса как да се грижиш за съпруга си, така че да не ти изневерява, докато си бременна и не можете да правите секс. Има куп начини. Искаш ли да ги пробваме?
— Нямам търпение — отвърнах.
След като си тръгнах от дома на Мидори, купих един вестник от гарата, но когато го разгърнах във влака, разбрах, че нямам абсолютно никакво желание да чета и изобщо не съм в състояние да схвана прочетеното. Можех само да се пуля срещу непонятната печатна страница и да се питам какво ще ми се случи отсега нататък и как ще се развият нещата. Имах чувството, че от време на време светът вибрира. Въздъхнах дълбоко и затворих очи. Що се отнасяше до стореното през този ден, не изпитвах и най-малко съжаление; бях убеден, че ако същото трябваше да се повтори от начало до край, щях да го изживея по съвсем същия начин. Пак щях силно да прегръщам Мидори на покрива в дъжда; щяхме двамата да се измокрим до кости и аз щях да позволя на пръстите й да ме доведат до оргазъм в леглото й. Изобщо не се съмнявах, че така щеше да стане. Обичах Мидори и бях щастлив, че тя се бе върнала при мен. Двамата можехме да го направим, това беше сигурно. Както самата Мидори бе казала, тя бе момиче от плът и кръв и ми отдаваше топлото си тяло. Само това можех да сторя, за да потуша силното желание, което имах, да я съблека чисто гола, да обгърна тялото й и да потъна в нейната топлина. Нямаше как да се накарам да я спра, след като хвана пениса ми и започна да движи ръката си. Исках да го направи, тя искаше да го направи, бяхме влюбени един в друг. Кой можеше да спре такова нещо? Да, аз обичах Мидори. И може би бях разбрал това в един миг. Просто много дълго не се бях решавал да стигна до този извод.
Проблемът беше, че изобщо не можех да обясня на Наоко подобен развой на събитията. Бих бил достатъчно решителен във всеки друг момент, но при тогавашното състояние на Наоко нямаше как да мога да й кажа, че съм се влюбил в друго момиче. И освен това все още я обичах. Макар навярно да бе изкривена и изопачена, тази любов съществуваше. Някъде вътре в себе си все още пазех едно определено, открито и недокоснато пространство само за Наоко и за никого другиго.
Едно от нещата, които можех да направя, беше да пиша на Рейко писмо, в което да призная всичко съвсем откровено. Като се прибрах вкъщи, седнах на верандата, гледах как дъждът вали като из ведро върху градината в нощта и съчинявах наум изреченията. Сетне отидох при бюрото си и написах писмото. „За мен е почти непоносимо, че сега трябва да ти пиша подобно писмо“, започнах. Описах накратко моята връзка с Мидори и обясних какво се беше случило същия ден.
„Винаги съм обичал Наоко и все още я обичам. Ала съществува една очевидна безвъзвратност на онова, което се случва между Мидори и мен. То притежава неустоима власт, която непременно ще ме понесе към бъдещето. Онова, което изпитвам към Наоко, е една съвсем кротка, нежна и открита обич, а онова, което изпитвам към Мидори, е съвсем различно чувство. То не се променя и се развива самостоятелно, живее, диша, пулсира и ме разтърсва до корените на моето същество. Не знам какво да правя. Объркан съм. Не се опитвам да се оправдая, но смятам, че с всички сили съм се старал да живея честно. Никога не съм лъгал никого и винаги съм внимавал да не наранявам другите. И все пак се намирам запратен в този лабиринт. Как стана така? Не мога да си обясня. Не знам какво да правя. Можеш ли да ми кажеш, Рейко. Ти си единственият човек, към когото мога да се обърна за съвет.“