Изпратих писмото същата вечер с бърза поща.
Отговорът на Рейко пристигна след пет дена, с дата 17-и юни.
„Ще започна с добрите новини. Наоко върви към подобрение много по-бързо, отколкото някой можеше да очаква. Веднъж говорих с нея по телефона и тя приказваше съвсем разбираемо. Може би дори ще е в състояние да се върне тук не след дълго.
Сега за теб.
Мисля, че приемаш всичко прекалено сериозно. Любовта към друг човек е прекрасно чувство и ако тази любов е искрена, никой не се озовава запратен в лабиринт. Трябва да имаш повече вяра в себе си.
Моят съвет е много прост. Първо, ако те влече толкова силно към лицето Мидори, съвсем естествено е да си се влюбил в нея. Нещата може да се развият добре, или не. Но това е любовта. Когато си влюбен, съвсем естествено е да се посветиш на любовта си. Така смятам. Опитвам се да бъда откровена.
Второ, що се отнася до това, да правиш ли, или не, секс с Мидори, ти сам трябва да решиш. Аз не мога нищо да кажа. Поговори с нея и стигни сам до заключение, което би било разумно за теб.
Трето, не казвай на Наоко нищо по този въпрос. Ако нещата стигнат до момента, когато непременно трябва да й кажеш, тогава ти и аз ще съставим заедно един добър план. Така че засега го пази в тайна. Остави го на мен.
Четвъртото нещо, което трябва да кажа, е, че ти си такъв чудесен източник на сила за Наоко, че дори и вече да не изпитваш към нея чувства на влюбен, още много можеш да направиш за нея. Така че не бива да размишляваш над всичко по такъв свръхсериозен начин. Всички ние — имам предвид всички, нормални и не съвсем нормални, сме несъвършени човешки същества, живеещи в несъвършен свят. Не живеем с механичната точност на банкова операция или като измерваме всичките си линии и ъгли с линийки и транспортири. Права ли съм?
Собственото ми усещане е, че Мидори навярно е чудесно момиче. Разбирам, просто като чета писмото ти, защо си хлътнал по нея. Разбирам също и защо си бил привлечен от Наоко. В това няма нищо грешно. Подобни неща се случват непрекъснато в този огромен свят. То е като да излезеш на разходка с лодка по красиво езеро в прекрасен ден и да си помислиш, че и небето, и езерото са красиви. Така че престани да се тормозиш. Нещата ще се развият както трябва, ако просто ги оставиш да следват естествения си ход. Въпреки че човек се старае да не е така, хората се чувстват засегнати, когато дойде моментът то да се случи. Такъв е животът. Знам, че звуча така, сякаш чета проповед от подиум, но е време да се научиш да живееш по този начин. Прекалено упорито се мъчиш да накараш живота да съответства на твоето разбиране за нещата. Ако не искаш да прекараш известно време в лудница, трябва да се отвориш малко повече към света и да се оставиш на естествения ход на живота. Аз съм само една слаба и несъвършена жена, обаче все пак има моменти, когато си мисля колко хубав може да бъде животът! Повярвай ми, така е! Затова прекъсни заниманието си в момента и бъди щастлив. Помъчи се да станеш щастлив!
Разбира се, съжалявам, че ти и Наоко не можахте да изведете нещата до щастлив край. Но кой може да каже кое е най-доброто? Затова трябва да сграбчваш всеки шанс, който ти се пада, да бъдеш щастлив, където и да го откриеш, и да не се безпокоиш толкова много за другите. От опит знам, че през целия си живот не получаваме повече от два-три такива шанса и ако ги изпуснем, съжаляваме до края на дните си.
Свиря на китарата всеки ден, само за себе си. Това изглежда някак безсмислено. Не обичам и тъмните, дъждовни нощи. Надявам се, че ще имам още един шанс да свиря на китарата си и да ям грозде с теб и Наоко в тази стая.
И тъй, дотогава…
11
Рейко ми писа няколко пъти след смъртта на Наоко. „Нямаш никаква вина, твърдеше тя. Никой няма вина, все едно да виниш някого за дъжда.“ Но аз нито веднъж не й отговорих. Какво можех да й кажа? Каква полза щеше да има от това? Наоко вече я нямаше на този свят; тя се бе превърнала в шепа пепел.