И така, тя отвърна: „Не знам, просто искам да говоря за това. Ще престана, ако така предпочиташ“.
А аз рекох: „Не, няма проблеми, продължавай. Ако има нещо, което изпитваш необходимост да споделиш, по-добре е да го изприкажеш докрай. Ще изслушам всичко, което имаш да кажеш“.
И тя продължи да разправя своята история. „Когато той проникна в мен, не можех да повярвам, че толкова боли. Беше ми за пръв път все пак. Бях толкова влажна, че той веднага проникна, но въпреки това умът ми се замъгли — много болеше. Навлезе толкова, колкото можа, помислих си, но после той вдигна краката ми и проникна още по-навътре. Побиха ме студени тръпки, сякаш се потапях в ледена вода. Ръцете и краката ми се вкочаниха и една студена вълна премина през мен. Не разбирах какво става. Помислих си, че може да умра на мига, но, така или иначе, ми беше все едно. Той разбра, че изпитвам болка, спря да се движи, и все още дълбоко в мен, взе да ме целува навсякъде — по главата, шията, гърдите — дълго, дълго. Полека-лека топлината се върна в тялото ми и после, съвсем бавно, той започна да се движи. О, Рейко, беше прекрасно! Вече усещах, че мозъкът ми направо ще се разпадне. Исках да остана така завинаги, да остана в обятията му до края на живота си. Толкова прекрасно беше.“
И тогава аз й рекох: „Щом като е било толкова прекрасно, защо просто не остана с Ватанабе и не продължи да правиш това всеки ден?“
А тя отвърна: „Не, Рейко, разбрах, че то повече няма да се повтори. Разбрах, че беше нещо, което се случва един-единствен път в живота и е неповторимо. Никога преди и след това не съм изпитвала нещо подобно. Никога не съм чувствала, че искам да го направя отново, и никога повече не съм се овлажнявала така“.
Разбира се, аз й обясних, че е нещо, което често се случва на младите жени и че в повечето случаи минава от само себе си с възрастта. И в края на краищата вече се е случило веднъж: няма място за излишно безпокойство и че няма пак да се случи. Самата имах куп проблеми в началото на брака си.
Но тя рече: „Не, не, Рейко. Изобщо не се безпокоя за това. Просто не искам някой пак да проникне в мен. Не искам пак да бъда изнасилена така — от някого“.
Допих си бирата, а Рейко изпуши втората си цигара. Котката се протегна в скута й, застана в друга поза и пак заспа. Рейко, изглежда, не знаеше как да продължи, докато не запали третата си цигара.
— След това Наоко се разплака. Седнах на ръба на леглото й и я погалих по косата. „Не се безпокой, й казах, всичко ще бъде наред. Красиво младо момиче като теб трябва да има мъж, който да я прегръща и да я прави щастлива.“ Наоко бе плувнала в пот и обляна в сълзи. Взех пешкир и избърсах лицето и тялото й. Дори панталонът й бе мокър, затова й помогнах да го събуе — един момент, не си го помисляй, нищо особено не последва. Двете винаги се къпехме заедно. Тя ми беше като по-малка сестра.
— Знам, знам — рекох.
— Както и да е, Наоко каза, че иска да я прегърна. Отвърнах, че е прекалено горещо за прегръдки, но тя каза, че сме заедно за последен път и аз я прегърнах. Само за малко. С пешкира между нас, за да не прилепнат едно към друго потните ни тела. И когато тя се успокои, аз отново я избърсах, облякох й нощницата и я сложих да си легне. Тя веднага заспа дълбоко. Или може би просто се преструваше, че спи. Във всеки случай изглеждаше толкова сладка и красива онази нощ, имаше лице на тринайсет-четиринайсетгодишно момиче, което от раждането си не бе преживявало нищо лошо. Видях това изражение на лицето й и разбрах, че мога да спя спокойно.
Когато се събудих в шест сутринта, нея я нямаше. Нощницата й беше там, където я бе свалила, но дрехите й, гуменките и джобното фенерче, което винаги държах до възглавницата си, липсваха. Веднага разбрах, че нещо не е наред. Самият факт, че бе взела фенерчето, означаваше, че беше излязла навън в мрака. Прегледах за всеки случай бюрото й и там открих бележката: „Моля предайте всичките ми дрехи на Рейко“. Незабавно събудих всички и се пръснахме в различни посоки да я търсим. Претърсихме мястото сантиметър по сантиметър — от общежитията до околните гори. Отне ни пет часа, докато я намерим. Тя дори си беше донесла парче въже.