Выбрать главу

Под „тези момчета“ Рейко, разбира се, имаше предвид Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън.

След кратка почивка Рейко загаси цигарата си и пак взе китарата. И изсвири „Пени Лейн“, „Кос“, „Джулия“, „Когато съм на 64“, „Неудачникът“, „И аз я обичам“ и „Хей, Джуд“.

— Колко песни станаха?

— Четиринайсет — отвърнах.

Тя въздъхна и ме попита:

— А ти? Можеш ли да изсвириш нещо — може би някоя песен?

— Не. Свиря ужасно.

— Тогава изсвири я ужасно.

Взех китарата си и изпълних със запъване „Горе на покрива“, а Рейко си почиваше с цигара и вино. Когато свърших, тя ми изръкопляска.

После изпълни транскрипция за китара на „Павана за една умираща кралица“ от Равел и една прекрасно изчистена интерпретация на „Клер де Люн“ от Дебюси.

— Научих ги и двете след смъртта на Наоко. Нейният музикален вкус никога не се издигна над хоризонта на сантиментализма.

След това изпълни няколко песни на Бакара: „Близо до теб“, „Капки дъжд падат на главата ми“, „Отбий се“, както и „Блус със сватбени камбани“.

— Двайсет — казах аз.

— Аз съм човек-грамофон — възкликна Рейко. — Моите преподаватели щяха да припаднат, ако можеха да ме видят сега.

Тя продължи да си пийва, да пуши и да свири — няколко песни в стил боса нова, Роджърс и Харт, Гершуин, Боб Дилън, Рей Чарлз, Керъл Кинг, Дъ Бийч Бойс, Стиви Уондър, „Песен на сукиякито“, „Синьо кадифе“, „Зелени ливади“ от Кию Сакамото. Понякога затваряше очи и кимаше с глава или тананикаше мелодията.

Когато виното свърши, минахме на уиски. Излях виното от чашата върху каменния фенер в градината и го смених с уиски.

— Докъде стигна бройката? — попита Рейко.

— Четирийсет и осем — отвърнах.

Четирийсет и девета поред песен беше „Елинор Ръгби“, а петдесетата — още едно изпълнение на „Норвежка гора“. След това тя даде почивка на ръцете си и пи малко уиски.

— Може би спи, а? — каза тя.

— Да — отвърнах. — Изумително е.

Рейко ме погледна в очите и каза:

— Сега ме чуй, Ватанабе. Искам да забравиш напълно онова тъжно малко погребение, на което присъства. Запомни това изумителното, което ние устроихме.

Кимнах.

— Ето още малко в добавка — рече тя и като петдесет и първа мелодия изсвири любимата си Бахова фуга. Когато стигна до края, рече почти шепнешком: — Какво ще кажеш да го направиш с мен, Ватанабе?

— Странно — отговорих. — И аз си мислех за същото.

Влязохме вътре и дръпнахме пердетата. После в затъмнената стая Рейко и аз потърсихме телата си, сякаш за нас това беше най-естественото нещо на света. Свалих блузата и панталоните й, после бельото й.

— Имах доста странен живот — каза Рейко, — обаче не съм си и помисляла, че някога панталонът ми ще бъде събут от мъж, който е с деветнайсет години по-млад от мен.

— Предпочиташ сама да го събуеш ли?

— Не, продължавай. Но не бъди твърде възмутен от всичките ми бръчки.

— Харесвам бръчките ти.

— Ще ме накараш да се разплача — прошепна тя.

Целувах я навсякъде, като специално се постарах да последвам с език набръчканите места. Имаше гърди на момиче. Погалих ги и хванах зърната им между зъбите си, после пъхнах пръст в нейната топла, влажна вагина и започнах да го движа.

— Погрешно място, Ватанабе — прошепна Рейко в ухото ми. — Това е просто една бръчка.

— Не мога да повярвам, че се шегуваш в такъв момент!

— Извинявай — рече тя. — Страх ме е. Не съм го правила от години. Чувствам се като седемнайсетгодишно момиче — дойдох на гости на едно момче в неговата стая, а съвсем неочаквано се оказвам гола.

— Честно казано, чувствам се така, сякаш изнасилвам седемнайсетгодишно момиче.

С пръст в нейната „бръчка“, придвижих устни нагоре към шията и до ухото и хванах едното зърно с пръстите на другата си ръка. Когато дишането й се учести и гърлото й затрепери, разтворих дългите й тънки крака и проникнах в нея.

— Нали няма да направиш така, че да забременея? Ще се стараеш, нали? — промърмори Рейко в ухото ми. — Много бих се притеснила, ако забременея на тази възраст.

— Не се безпокой — казах. — Просто се отпусни.

Когато проникнах докрай, тя потрепери и издаде въздишка. Галейки гърба й, аз се движех в нея и после, съвсем внезапно, свърших. Беше силна, неудържима еякулация. Стиснах Рейко здраво, когато спермата ми заизтича на пресекулки в нейната топлина.