— Кажи ми, ако мога да помогна с нещо — казах просто така, за всеки случай.
— Добре — рече Мидори и ме погледна усмихната. — Обикновено правя всичко сама. — Носеше вталени сини джинси и тъмносиня тениска. Надпис на Епъл Рекърдс почти покриваше тениската на гърба. Мидори имаше невероятно тесен ханш, сякаш по някакъв начин бе прескочила периода на растеж, през който газът се уголемява, и това й придаваше много по-неопределена в полово отношение външност, отколкото на повечето момичета с вталени джинси. Светлината, струяща от кухненския прозорец, правеше малко неясни очертанията на тялото й.
— Всъщност не беше необходимо да спретваш такова угощение — подхвърлих аз.
— Не е никакво угощение — отвърна Мидори, без да се извърне към мен. — Вчера бях много заета и не успях да напазарувам както трябва. Просто забърках нещо от продуктите, които имаше в хладилника. Наистина, не се притеснявай. Освен това е традиция в семейство Кобаяши гостите да се гощават добре. Не знам какво значи това, ала ние обичаме да каним гости. Това е вродено, нещо като болест. Не че сме кой знае колко мили и добри или че хората ни харесват и прочие, обаче ако дойде някой, трябва да го нагостим добре, без значение с какво. За добро или зло, всички имаме този недостатък. Да вземем баща ми например. Той самият почти не пие алкохол, но къщата е пълна със спиртни напитки. За какво? За да има за гостите! Така че не се колебай: пий бира, колко си щеш.
— Благодаря — казах аз.
Изведнъж се сетих, че съм забравил цветята на долния етаж. Бях ги оставил настрана, когато отвързвах обувките си и после забравих да ги взема със себе си горе. Върнах се долу и открих десетте ярки цветя, лежащи в мрака. Мидори взе висока тясна чаша от шкафа и подреди цветята в нея.
— Обичам нарциси — рече тя. — Някога изпях „Седем нарциса“ в един преглед на млади дарования в гимназията. Чувал ли си тази песен?
— Да, разбира се.
— Имахме фолклорна група. Аз свирех на китара.
Тя изпя „Седем нарциса“, докато разсипваше ястията в чинии.
Готварските умения на Мидори бяха много по-добри, отколкото си мислех. Бе приготвила удивително съчетание от пържени, мариновани, варени и печени ястия от яйца, скумрия, пресни зеленчуци, патладжан, гъби, репички и сусамово семе, всичките в изтънчения стил на Киото.
— Страхотно е — казах с пълна уста.
— Окей, а сега ми кажи истината — рече Мидори. — Не очакваше готвенето ми да е на ниво, нали… съдейки по моята външност.
— Струва ми се, че да — отвърнах искрено.
— Ти си от района Кансаи, тъй че харесваш вкуса на тези ястия, нали?
— Да не искаш да кажеш, че си променила стила специално заради мен?
— Не ставай смешен! Не бих си навлякла тази беля. Не, ние ядем все такива неща.
— Следователно майка ти — или баща ти — е от Кансай?
— Не, баща ми е роден в Токио, а майка ми е от Фукушима. Няма нито един човек от Кансай сред моите роднини. Всички сме от Токио или от северно Канто.
— Не разбирам — казах. — Как се научи тогава да готвиш тази напълно автентична кансайска кухня? Кой те научи?
— Дълга история — отвърна тя, хапвайки парченце пържено яйце. — Майка ми никак не обичаше домакинската работа и почти никога не готвеше. А ние трябваше да мислим за бизнеса, ето защо все се повтаряше например следното: „Днес сме много заети, хайде да хапнем нещо навън“ или „Нека просто да купим няколко кюфтета от месарницата“, и прочие. Мразех това дори когато бях малка, имам предвид да се сготви примерно голяма тенджера ядене, подправено с къри, и три дена наред да се яде все едно и също. И така един ден — бях трети курс в гимназията — реших, че ще сготвя за цялото семейство, и веднага запретнах ръкави. Отидох до голямата книжарница „Кинокуния“ в Шинджуку и купих най-дебелата, най-хубавата готварска книга, която можах да открия, и я изчетох от кора до кора: как да се избере дъска за рязане, как се точат ножове, как се обезкостява риба, как се остъргват люспите на риба тон, всичко. Оказа се, че авторът на книгата е родом от Кансай, затова мога да готвя само кансайски ястия.
— Искаш да кажеш, че си се научила да правиш всички тези неща по книга?!
— Пестях парите, а ми се искаше да се храня с качествена храна. Изучих подправките. Имам доста добра интуиция. Но хич ме няма с логиката.