— Каква е разликата? Всички са еднакво лоши на вкус. — Тя взе да върти червената кутия „Марлборо“ в ръка. — Пропуших едва миналия месец. Не е като да умирах за тютюн или нещо подобно. Просто малко ми се пушеше.
— Защо така? — попитах аз.
Тя притисна ръцете си върху масата и известно време помисли върху въпроса ми.
— Какво значение има? Ти не пушиш ли?
— Отказах цигарите през юни — отвърнах.
— Как успя?
— Никак не беше лесно. Мразех да излизам навън посред нощ, за да пуша. Не обичам, когато нещо ме държи във властта си така.
— Ти си много наясно със себе си какво ти харесва и какво не — каза тя.
— Може би. Може би затова хората не ме харесват. Изобщо.
— Защото го показваш — каза тя. — Даваш да се разбере, че не те е грижа дали те харесват, или не. Това дразни някои хора. — Тя почти мънкаше, подпряла с ръка брадичката си. — Но на мене ми харесва да разговарям с теб. Начинът ти на говорене е толкова необичаен. „Не обичам, когато нещо ме държи във властта си така.“
Помогнах й да измие съдовете. Стоях до нея, забърсвах ги и ги трупах на купчина върху плота.
— Значи — подхванах аз — семейството ти днес не е вкъщи?
— Майка ми е на оня свят. Тя почина преди две години.
— Да, чух.
— Сестра ми е на среща с годеника си. Вероятно са на разходка с кола. Нейният приятел работи за някаква автомобилна компания. Той обича колите. Аз не ги обичам.
Мидори млъкна и престана да мие съдовете. Аз млъкнах и престанах да ги забърсвам.
— И баща ми го няма — каза тя, след известно време.
— Добре — рекох.
— Той замина за Уругвай през юни миналата година и оттогава е там.
— Уругвай ли?! Защо Уругвай?
— Планираше да се засели там, можеш ли да си представиш. Един негов стар другар от армията има ферма. Съвсем неочаквано баща ми заяви, че също заминава, че няма ограничения за онова, което може да върши в Уругвай, качи се на един самолет, и толкоз. Помъчихме се да го спрем, говорехме му: „Защо искаш да отидеш в тази държава? Не знаеш езика, почти не си напускал Токио през живота си“. Но той не искаше и да чуе. Преживя много тежко загубата на майка ми. Това помътни разсъдъка му. Много я обичаше. Наистина.
Нямах думи. Вторачих се с отворена уста в Мидори.
— Какво смяташ, че рече той на сестра ми и на мен, когато майка ни почина? „По-добре да бях изгубил вас двете, отколкото нея.“ Бях поразена. Не можах да кажа и дума. Разбираш ли за какво говоря? Нормален човек не може да заяви такова нещо. Добре, загубил е жената, която обича, своя другар в живота. Разбирам мъката, горестта, терзанието. Жал ми е за него. Обаче да казваш на собствените си дъщери: „Вие трябваше да умрете вместо нея“. Това е просто ужасно. Не си ли съгласен?
— Да, разбирам те.
— Това е рана, която никога няма да зарасне — каза тя, поклащайки глава. — Но, така или иначе, всеки в моето семейство си е малко нещо особняк. Притежаваме някаква дребна странност.
— Така изглежда — рекох.
— От друга страна, чудесно е двама души да се обичат, не мислиш ли? Имам предвид мъж да обича своята съпруга толкова силно, че да е в състояние да каже на дъщерите си, че е трябвало да умрат вместо нея…
— Може би, щом като смяташ така.
— Та той ни заряза и забягна в Уругвай.
Избърсах още една чиния, без да отговоря. После Мидори върна всички съдове по местата им в шкафовете.
— Получавала ли си писмо от баща си? — попитах.
— Една-единствена пощенска картичка. През март. Но и какво пише? „Тук е горещо“ или „Плодовете не са чак толкова хубави, колкото се надявах.“ Подобни неща. Имам предвид, гледайте си работата! Една глупава снимка на магаре! Мозъкът му се е размекнал! Дори не пише дали се е срещнал с онзи човек — със своя приятел или какъвто е там. Добавил е почти в края, че щом се установи, ще повика мен и сестра ми, но оттогава няма ни вест, ни кост от него. И никога не отговаря на писмата ни.
— Какво би направила, ако баща ти кажеше: „Ела в Уругвай“?
— Бих заминала, поне за да поразгледам. Може да е забавно. Сестра ми казва, че ще откаже категорично. Тя не може да понася мръсни предмети и нечисти места.
— В Уругвай мръсно ли е?
— Кой знае? Тя смята, че е. Възможно е пътищата да са осеяни с магарешки фъшкии, които гъмжат от мухи, тоалетните да не работят и гущери и скорпиони да лазят навсякъде. Тя май гледа един такъв филм. Не може да понася и насекоми. Единственото, което й се иска, е да пътува край красиви гледки в луксозни коли.