Станах и тръгнах подире й. Кучето се събуди и ни последва донякъде, но скоро изгуби интерес и се върна на мястото си на верандата. Ние вървяхме бавно по равния път покрай оградата на пасището. От време на време Наоко ме хващаше за ръка или под ръка.
— Като някога, а? — каза тя.
— Не беше „някога“ — засмях се аз. — Беше през пролетта на тази година! Ако това е някога, тогава случилото се преди десет години щеше да е в древността.
— Имам чувството, че е било през древността — каза Наоко. — Но както и да е, съжалявам за снощи. Не знам, бях много неспокойна. Наистина не биваше да постъпвам така, след като ти дойде тук чак от Токио.
— Няма значение — отвърнах. — И двамата имаме много чувства, от които трябва да се освободим. Така че ако искаш да си ги изкараш на някого, изкарай си ги на мен. Тогава може да се разбираме по-добре.
— И какво, ако ме разбираш по-добре?
— Мисля, че не ме разбра. Въпросът не е „какво“. Някои хора намират голямо удоволствие да четат разписанието на влаковете и по цял ден само това и правят. Други създават огромни макети на кораби от кибритени клечки. Тогава какво му е лошото, че на света се е случило да има човек, на когото доставя удоволствие да се опитва да те разбере?
— Нещо като хоби? — подхвърли тя развеселена.
— Да, струва ми се, че можеш да го наречеш хоби. Повечето обикновени хора биха го назовали приятелство или любов, или нещо подобно, но ако ти искаш да го наречеш хоби, не възразявам.
— Кажи ми — рече Наоко, — ти също харесваше Кидзуки, нали?
— Разбира се — отвърнах.
— А Рейко?
— Много ми харесва. Тя е настина симпатична.
— Как става така, че все харесваш такива хора — хора като нас имам предвид? Всички сме някак особени, смахнати и затъващи — аз, Кидзуки, Рейко. Защо не харесваш по-нормални хора?
— Защото не ви възприемам като ненормални — рекох аз, след като помислих малко. — Нито ти, нито Кидзуки или Рейко ми се струвате „смахнати“. Хората, които смятам за смахнати, беснеят с пяна на уста.
— Но ние сме смахнати — каза Наоко. — Нали виждам.
Повървяхме смълчани известно време. Пътят се отдалечи от оградата и излезе на обрасла с трева ливада, заобиколена от дървета. Наподобяваше малко езеро.
— Понякога се будя посред нощ много изплашена — подхвана Наоко, притискайки се към ръката ми. — Страх ме е, че никога повече няма да оздравея. Завинаги ще си остана смахната като сега, ще остарея и ще се погубя тук. Става ми студено, сякаш замръзвам. Ужасно е… толкова студено…
Притеглих я към себе си и я прегърнах.
— Имам усещането, че Кидзуки протяга ръка към мен от мрака и ми вика: „Хей, Наоко, ние не можем да бъдем разделени“. Щом го чуя да казва това, не знам какво да правя.
— И какво правиш?
— Ами… но не го разбирай погрешно.
— Добре, няма.
— Моля Рейко да ме прегърне. Събуждам я, пъхвам се в леглото й и я оставям да ме прегърне силно. И плача. А тя ме гали, докато ледът се разтопи и аз пак се стопля. Смяташ ли, че е перверзно?
— Не, не е перверзно. Но бих искал аз да съм този, който те прегръща — казах.
— Тогава прегърни ме. Сега. Тук.
Ние седнахме на сухата трева на ливадата и се прегърнахме. Бяхме обгърнати от високите треви и не виждахме нищо освен небето и облаците над нас. Положих леко Наоко и я взех в обятията си. Тя беше нежна и топла. Протегна ръце към мен. Целунахме се с истинска страст.
— Кажи ми нещо, Тору — прошепна тя в ухото ми.
— Какво? — попитах.
— Желаеш ли ме?
— Разбира се, че те желая — отвърнах.
— Можеш ли да почакаш?
— Разбира се, че мога.
— Преди пак да го направим, искам да съм по-наясно със себе си. Искам да се превърна в човек, по-подходящ за това твое хоби. Ще почакаш ли, докато го…
— Разбира се, че ще почакам.
— Сега твърд ли си?
— Имаш предвид по характер ли?
— Глупчо — изкиска се Наоко.
— Ако питаш дали имам ерекция, разбира се, че имам.
— Ще ми направиш ли услуга да престанеш да казваш „разбира се“?
— Добре, ще престана.
— Трудно ли е?
— Кое?
— Да бъдеш твърд.
— Дали е трудно ли?
— Имам предвид дали ти е неприятно?
— Ами зависи от гледната точка?
— Искаш ли да ти помогна да се облекчиш?
— С ръка ли?
— Аха. Право да си кажа — рече Наоко, — още щом легнахме, го усетих как се заби в мен. Чак ме заболя.