— „О, моля те — рече тя, — само още малко. Аз съм толкова самотна. Толкова самотна съм, моля те, повярвай ми, ти си ми единствена, о, моля те, не ми обръщай гръб“, и тя взима ръцете ми и ги постави върху гърдите си — нейните много добре развити гърди, и, разбира се, аз съм жена, но сякаш ток преминава през мен, когато ръката ми ги докосва. Не знам какво да правя. Просто продължавам да си повтарям не, не, не, не, не, като идиот. Като парализирана съм, не мога да се движа. Бях успяла да отблъсна момичето в гимназията, ала сега нищо не мога да сторя. Тялото ми не се подчинява на команди. Тя държи дясната ми ръка с лявата си ръка, целува и ближе зърната ми, а дясната й ръка гали гърба ми, талията и задника. И ето ме в спалнята със спуснати завеси, а едно тринайсетгодишно момиче почти ме е разсъблякло — сваляше от самото начало дрехите ми и ме докосва навсякъде, а аз се гърча от удоволствие. Сега, като си спомням, това ми изглежда невероятно. Безумно е, не мислиш ли? Но тогава тя сякаш ме беше омагьосала.
Рейко направи пауза, за да си дръпне от цигарата.
— За първи път го разказвам на мъж — подзе тя, гледайки ме. — Казвам ти го, защото мисля, че така трябва, но го намирам за ужасно смущаващо.
— Съжалявам — рекох, защото не знаех какво друго да кажа.
— Това продължи известно време, после дясната й ръка взе да се движи надолу и тя ме докосна през пликчетата. Дотогава вече бях напълно влажна. Срам е да го кажа, но никога преди или след това не съм била толкова влажна. Винаги съм смятала, че сексът ми е, общо взето, безразличен, ето защо се смаях, че съм толкова възбудена. И тъй, тя постави своите тънки, нежни пръсти в пликчетата ми и… е, не мога да си наложа да предам с думи това. Имам предвид, че то по нищо не приличаше на усещането, когато мъж постави грубите си ръце там. Беше изумително. Наистина. Като перушина или пух. Помислих си, че всички бушони в главата ми ще изгърмят. Все пак някъде в моя напълно замъглен мозък се появи мисълта, че трябва да сложа край на това. Ако позволя да се случи веднъж, никога нямаше да спра, а ако трябваше да пазя подобна тайна, разумът ми пак щеше да се размъти напълно. Помислих си и за дъщеря си. Ами ако тя ме видеше така? Трябваше да е в дома на моите родители до три часа всяка събота, но ако нещо се случеше и тя ненадейно се прибереше вкъщи? Това ми помогна да се окопитя и да се изправя на леглото. „Престани веднага, моля те, престани!“, извиках.
Но тя не преставаше. Вместо това дръпна рязко пликчетата ми и започна да си служи с език. Рядко бях позволявала дори на съпруга ми да прави това, намирах го за много смущаващо, но сега едно тринайсетгодишно момиче ме лижеше. Просто се предадох. Единственото, което можех да сторя, беше да изкрещя. Беше истинско райско блаженство.
— „Престани!“, извиках още веднъж и я плеснах по бузата. С все сила. Накрая тя спря, изправи се и ме погледна в очите. Двете бяхме чисто голи, коленичили в леглото, втренчени една в друга. Тя беше на тринайсет години, аз бях на трийсет и една, но, не знам, като гледах тялото й, се чувствах напълно изумена. Този образ е все още жив в паметта ми. Не можех да повярвам, че гледам тялото на тринайсетгодишно момиче, и все още не мога да го повярвам. В сравнение с нейното тяло, моето можеше да те накара да се разплачеш. Повярвай ми.
Нямах какво да кажа и премълчах.
— „Какво има? — попита ме тя. — Нали ти харесва така? Разбрах, че ти харесва, още като те видях за първи път. Знам, че ти харесва. Нали е по-добре, отколкото да го правиш с мъж? Виж колко си влажна. Мога да те накарам да се почувстваш още по-добре, ако ми позволиш. Така е. Мога да те накарам да се чувстваш така, сякаш тялото ти се разтапя. Искаш да направя това, нали?“ И тя не грешеше. Да върша това с нея, беше много по-приятно, отколкото да го правя със съпруга си. И аз исках тя да го прави още! Но не можех да позволя да се случи. „Хайде да го правим веднъж седмично — рече тя. — Само веднъж седмично. Никой няма да разбере. Ще бъде нашата малка тайна.“
Но аз се измъкнах от леглото, облякох пеньоара си и й казах да се маха и никога повече да не се връща. Тя само ме погледна. Очите й бяха напълно безизразни. Никога преди не ги бях виждала такива. Като че ли бяха нарисувани на картон. Бяха лишени от дълбочина. След като ме гледа втренчено известно време, тя събра дрехите си, без да каже и дума, и съвсем бавно, сякаш правеше зрелище от това, ги облече една по една. После се върна в стаята, където беше пианото, и извади четка от чантата си. Среса косата си и избърса кръвта от устните си с носна кърпа, обу си обувките и излезе. Когато си тръгваше, каза: „Ти си лесбийка, знаеш го. Това е факт. Може да се опитваш да го прикриваш, но ще си останеш лесбийка до последния си ден“.