— Ако наистина ми се иска да сваля някоя мадама, ето какво правя подзе той, много доволен от себе си. — Първо й правя някое и друго подаръче. Сетне й купувам питие. Ама истинско питие, не к’во да е. После просто правим заварката, и толкоз. От лесно по-лесно, разбираш ли.
С все още замаяна глава се качих на работническия влак и се върнах в пансиона. Пуснах пердетата, угасих осветлението, изтегнах се на леглото. Имах чувството, че всеки момент Наоко може да дойде и да се мушне при мен. Усетих със затворени очи меката изпъкналост на гърдите й върху своите, чух я да ми шепне и почувствах в ръцете си очертанията на тялото й. В тъмното се върнах към нейния малък свят. Долових аромата на тревата, чух ромона на дъжда в нощта. Представих си я гола, както я бях видял на лунна светлина, видях я да чисти курника и да полага грижи за зеленчуците с онова нейно красиво тяло, загърнато в жълтия дъждобран. Улових еректиралия си член и си представях Наоко, докато свърша. Това като че ли малко проясни ума ми, но не ми помогна да заспя. Чувствах се изтощен, дори отмалял за сън, но това не помогна.
Станах от леглото, отидох до прозореца и отправих разсеян поглед към пилона. Без националното знаме, прикрепено към него, пилонът приличаше на огромен бял кокал, забучен в нощната тъма. Какво ли прави сега Наоко, запитах се. Спи, естествено, спи дълбоко, обгърната от мрака на своя странен малък свят. Дано не я споходят лоши сънища, казах си с надежда.
7
В часа по физкултура на следващата сутрин, в четвъртък, преплувах няколко пъти петдесетметровия басейн. Усиленото упражняване на мускулите избистри съзнанието ми и засили апетита ми. След като излапах доста обилен обяд в една студентска закусвалня, известна с големите си порции, се запътих към библиотеката на филологическия факултет, за да направя проучване, когато се натъкнах на Мидори Кобаяши. Не беше сама, а с едно миньонче с очила, но щом ме забеляза, сама дойде при мен.
— Накъде си тръгнал? — попита.
— Към библиотеката на филологическия — отвърнах.
— Защо не зарежеш тая работа и не дойдеш да обядваме заедно?
— Вече обядвах.
— Е, и? Пак обядвай.
В крайна сметка ние се отправихме към едно кафене наблизо, където Мидори си поръча ястие с къри, а аз — кафе. Тя носеше бяла шемизета с дълги ръкави под жълта вълнена жилетка с вплетено изображение на риба, тясна златна огърлица и часовник в стил Дисни. Явно обичаше къри. Изпи с него три чаши вода.
— Къде се изгуби толкова време? — попита. — Не знам колко пъти ти звънях по телефона.
— Искаше да ми кажеш нещо ли?
— Не, нищо особено. Просто исках да се чуем.
— Да.
— Какво да?
— Нищо. Просто „да“ — казах. — Някакви пожари напоследък?
— Беше голяма забава, а? Не нанесе големи щети, но пък целия този пушек го направи истински, тъй да се каже. Страхотно нещо — Мидори изгълта още една чаша вода, пое си дъх и разглежда лицето ми известно време. — Ей, какво ти е? — попита. — Струваш ми се толкова отнесен. Очите ти са разфокусирани.
— Добре съм — рекох. — Просто се върнах от едно пътуване и съм малко уморен.
— Гледаш така, сякаш току-що си видял призрак.
— Да.
— Хей, имаш ли занятия днес следобед?
— Немски и вероучение.
— Кога свършват?
— В два.
— Добре. Какво ще кажеш да отидем след това да пийнем по нещо?
— Да пийнем по нещо в два часа следобед?!
— За разнообразие, защо не? Изглеждаш толкова отнесен. Хайде, миличък, ела да пийнем. Ще се поободриш. И аз това искам — да пийна и да се поободря. К’во ще кажеш?
— Окей, да идем — казах с въздишка. — Ще се срещнем в двора на университета в два.
След урока по немски взехме автобус до Шинджуку и отидохме в един подземен бар, на име ЦИЦАТА. Беше след книжарница „Кинокуния“. И двамата започнахме с две водки с тоник.
— Идвам тук от време на време — рече тя. — Защото не те карат да се чувстваш неловко, че пиеш следобед.
— Често ли го правиш?
— Понякога — рече тя, подрънквайки с леда в чашата си. — Понякога, когато животът стане тежък, идвам тук за една водка с тоник.
— Става ли тежък животът?
— Понякога — отвърна Мидори. — Имам си свои дребни проблеми.
— Какви по-точно?
— Семейни, с момчетата, с нередовен мензис. Такива неща.
— Да пием по още едно.