— И така, ние си прекарваме приятно час, като се валяме из трюма и сплитаме тела.
— И това ли ти се иска да направиш сега?
— Това.
— Ох, братче — казах аз, поклащайки глава.
Мидори дойде да ме вземе в девет и половина в неделя сутринта. Току-що се бях събудил и още не си бях измил лицето. Някой потропа на вратата ми и извика: „Ей, Ватанабе, жена е!“ Слязох до фоайето и съзрях Мидори с невероятно къса джинсова пола да седи там с кръстосани крака и да се прозява. Всяко момче, което преминаваше оттам на път към столовата, забавяше крачка, за да се вторачи в дългите й, стройни крака. Имаше наистина хубави крака.
— Подраних ли? — попита тя. — Сигурна съм, че току-що си се събудил.
— Ще ми дадеш ли петнайсет минути? Ще си измия лицето и ще се избръсна.
— Нямам нищо против да почакам, но всички тези момчета ме зяпат в краката.
— А ти какво очакваш, като идваш в мъжки пансион с толкова къса пола? Разбира се, че ще те зяпат.
— Добре, няма проблеми. Днес нося наистина готини пликчета — розови, с много воланчета и дантели.
— Това още повече влошава нещата — казах с въздишка. Върнах се в стаята си, измих се и се избръснах с максимална бързина, облякох синя риза със скрити копчета и сив спортен костюм от туид, сетне пак слязох долу и бързо изведох Мидори през портала на пансиона. Обливаше ме студена пот.
— Кажи ми, Ватанабе — подзе тя, вдигайки поглед към сградите на пансиона, — тук всички момчета ли мастурбират?
— Вероятно — отвърнах.
— Когато го правят, за момичета ли мислят?
— Предполагам. Малко се съмнявам, че когато мастурбира, някой мисли за пазара на акции, за спрежения на глаголи или за Суецкия канал. Почти съм сигурен, че всички мислят за момичета.
— Суецкият канал ли?
— Примерно.
— И предполагам, че си мислят за определени момичета, така ли е?
— Защо не питаш приятеля си за това? — казах. — Защо аз трябва да обяснявам тези неща в неделя сутрин?
— Просто ми беше любопитно — рече тя. — Освен това той много ще се ядоса, ако го питам за нещо такова. Ще каже, че момичетата не бива да задават подобни въпроси.
— Напълно нормално, бих казал.
— Но аз искам да знам. От чисто любопитство. Мислят ли момчетата за определени момичета, когато мастурбират?
Отказах се от опита си да отклоня въпроса.
— Добре де, аз мисля. Не знам как е при другите.
— Някога мислил ли си за мен, когато си го правил? Кажи ми истината. Няма да се разсърдя.
— Не, не съм, честно казано — отвърнах искрено.
— И защо? Не съм достатъчно привлекателна ли?
— Аа, напротив, много си привлекателна. Ти си сладка и еротичното облекло ти стои добре.
— Тогава защо не мислиш за мен?
— Ами първо, гледам на теб като на приятелка, така че не искам да те въвличам в сексуалните си фантазии и второ…
— Има някоя друга, за която се налага да си мислиш.
— Така е горе-долу — рекох.
— Запазваш добрите си маниери дори когато се заговори за подобно нещо — каза Мидори. — Ето кое ми харесва у теб. Все пак не би ли могъл да ми позволиш само едно кратко появяване? Искам да бъда в някоя от сексуалните ти фантазии или блянове, или както там ги наричаш. Искам това от теб, тъй като сме приятели. От кого другиго да поискам такова нещо? Не мога просто да отида при някого и да кажа: „Когато мастурбираш довечера, ще бъдеш ли така добър да си представиш мен за малко? Моля те за това, тъй като те считам за приятел. И искам да ми кажеш по-късно как беше. Какво си правил и прочие“.
Въздъхнах.
— Но не може да го вкарваш. Щото сме само приятели. Нали? Стига да не го вкарваш, можеш да правиш всичко друго, което пожелаеш, да си мислиш всичко, каквото искаш.
— Не знам, никога преди не съм го правил с толкова много ограничения — казах.
— Само ще си мислиш за мен, нали?
— Добре, ще мисля за теб.
— Знаеш ли, Ватанабе, не искам да оставаш с погрешно впечатление… че съм нимфоманка или незадоволена, или че се заяждам и прочие. Просто ми е любопитно. Искам да знам повече за това. Пораснах, както знаеш, заобиколена само от момичета в девически училища. Искам да разбера какво мислят момчетата и как са устроени телата им. И то не просто от притурките към дамските списания, а от опит.
— От опит? — казах с пъшкане.
— Ала на моя приятел не му харесва, когато искам да науча нещо или да опитам разни неща. Той се вбесява, нарича ме нимфоманка или ненормална. Дори не ми дава да му духам. Сега обаче умирам да разбера това нещо.