— Обикновено как прекарваш неделите?
— Пера — рекох. — И гладя.
— Струва ми се, че май не ти се иска особено да ми разкажеш за нея… за твоята приятелка, де?
— Да, така е. Сложно е за обяснение и не смятам, че бих могъл да го обясня много добре.
— Окей. Не е нужно нищо да обясняваш — каза Мидори. — Но имаш ли нещо против да ти кажа какво си представям, че става?
— Не, карай нататък. Подозирам, че всичко, което си представяш, ще е интересно.
— Мисля, че тя е омъжена.
— Така ли?
— Да, на трийсет и две или и три години е и е заможна и красива, носи кожени палта и обувки „Чарлс Джордан“ и копринено бельо и умира за секс — харесва й да прави наистина шантави неща. Двамата се срещате в делничните следобеди и се скъсвате от секс. Но в неделя съпругът й си е вкъщи, затова тогава тя не може да се среща с теб. Права ли съм?
— Много, много интересно.
— Тя те кара да я връзваш, да й слагаш превръзка на очите и да лижеш всеки квадратен сантиметър от тялото й. После те кара да й слагаш разни неща, застава в невероятни пози като акробат и ти я снимаш с полароид.
— Звучи забавно.
— Непрекъснато копнее за това и прави всичко, което й хрумне. И мисли за тези неща всеки ден. Свободното й време е неограничено, така че постоянно крои планове: Хъм, следващия път, когато Ватанабе дойде, ще направи това, или ще направим онова. Ти лягаш на леглото и тя пощурява, опитва всички пози и свършва по три пъти във всяка. И ти вика: „Нямам ли страхотно тяло, а? Вече няма да можеш да се задоволиш с момичета. Те няма да направят това за теб, нали? Или това. Хубаво ли ти е? Но не свършвай още!“
— Гледаш прекалено много порнофилми — казах със смях.
— Така ли мислиш? Действат ми малко смущаващо, но иначе обичам порнофилми. Ще ме заведеш ли другия път на някой?
— Добре — отвърнах. — Другия път, когато си свободна.
— Наистина ли? Ще чакам с нетърпение. Хайде да отидем на някой истински садо-мазо филм, в който шибат жената с камшик и я карат да пикае пред очите на всички. Този ми е любим.
— Ще отидем.
— Знаеш ли какво най-много ми харесва в порното?
— Нямам представа.
— Всеки път, когато започва секссцена, се чува „Гъл-гъл!“ Всички преглъщат едновременно — рече Мидори. — Обичам този звук! Толкова е приятен!
Като се върнахме в болничната стая, Мидори отново насочи поток от думи към баща си, а той отвръщаше или със сумтене, или с мълчание. Към единайсет часа съпругата на мъжа на другото легло дойде да смени пижамата му, да му обели плод и прочие. Тя беше кръглолика и изглеждаше симпатична и двете с Мидори си размениха няколко изречения. Дойде една сестра с нова банка за интравенозно хранене и преди да излезе, поговори известно време с Мидори и другата жена. Аз блуждаех с поглед из стаята и навън, към електрическите жици. От време на време долитаха врабци и накацваха по жиците. Мидори говореше на баща си, бършеше потта по челото му, помагаше му да се изхрачи в хартиена кърпичка, бъбреше със съпругата на съседа по легло и със сестрата, а от време на време казваше нещо и на мен и проверяваше системата.
Лекарят мина на визитация в единайсет и половина, затова двамата с Мидори излязохме да изчакаме в коридора. Когато той излезе, Мидори го попита как е баща й.
— Наскоро излезе от операция и му даваме болкоуспокояващи, така че е доста изтощен — обясни лекарят. — Ще са ми нужни още два-три дена, докато преценя резултатите от операцията. Ако се окаже сполучлива, той ще се оправи, ако не, ще се наложи да вземем някои решения тогава.
— Няма пак да му отваряте черепа, нали?
— Всъщност не мога да кажа, преди да дойде моментът — отвърна лекарят. — Ау, каква къса пола носите!
— Нали е готина?
— А какво правите, като се качвате по стълбищата? — попита докторът.
— Нищо особено. Излагам всичко на показ — каза Мидори. Сестрата се изкикоти зад лекаря.
— Невероятно. Май трябва да дойдете тия дни да отворим вашия череп, за да видим какво става вътре. Направете ми услуга и ползвайте асансьора, докато сте в болницата. Не мога да допусна да имам още пациенти. Твърде зает съм и без това.
Скоро след визитацията дойде време за обяд. Една медицинска сестра тикаше натоварена с храна количка и обикаляше от стая в стая. На бащата на Мидори дадоха крем супа, плодове, варена обезкостена риба и зеленчуци, смлени на пюре. Мидори го обърна по гръб и го повдигна, използвайки лоста в долния край на леглото. После започна да му дава супата с лъжица. След пет-шест глътки той се извърна настрани и даде да се разбере, че не иска повече.