— Достатъчно — промълви едва чуто, с глас още по-тих и по-сух отпреди.
— Защо не хапнете нещо? Сигурно сте гладен?
Той отвърна с леко кимване. По примера на Мидори повдигнах леглото с лоста и почнах да го храня, редувайки лъжица пюре с варена риба. Отне невероятно много време, докато свършим с половината храна. По едно време той поклати леко глава, за да даде знак, че не иска повече. Движението беше почти незабележимо; явно по-големите движения му причиняваха болка.
— Искате ли плодове? — попитах го.
— Не — продума той.
Избърсах ъгълчетата на устата му с кърпа и отново върнах леглото в хоризонтално положение, а после изнесох чиниите в коридора.
— Вкусно ли беше? — попитах го.
— Никак — отвърна той.
— Да — казах с усмивка. — Не изглеждаше особено вкусно — бащата на Мидори като че ли не можеше да реши дали да държи очите си отворени, или да ги затвори, докато лежеше безмълвно и ме гледаше втренчено. Питах се дали знае кой съм. С мен изглеждаше по-спокоен, отколкото в присъствието на Мидори. Може би ме бъркаше с някого. Или поне аз предпочитах да си мисля така.
— Хубав ден е днес — рекох, като седнах на табуретката и кръстосах крака. — Есен е, неделя, чудесно време и навсякъде е пълно с народ. В такъв приятен ден е най-добре човек да си отпочива вкъщи. Изтощително е да попаднеш сред блъсканицата вън. А и въздухът е мръсен. В неделя обикновено пера — сутринта пера, простирам дрехите на покрива на моя пансион, прибирам ги преди залез-слънце и ги гладя старателно. Гладенето въобще не ми тежи. Има особено удоволствие в това да гладиш намачкани неща. Аз съм доста добър в тази работа. Разбира се, отначало никак не ми спореше. Оставях много гънки. Но след месец практика разбрах как се глади. Та неделята ми е ден за пране и гладене. Днес, естествено, не мога да свърша това. Жалко: един идеален ден за пране отиде на вятъра.
Но какво пък толкова. Утре сутрин ще стана рано и ще се погрижа за това. Не се безпокойте. Нямам какво друго да правя в неделя.
Утре сутрин ще изпера и ще простра дрехите, ще отида на лекцията си в десет часа. Посещаваме я заедно с Мидори — история на драмата. Аз се занимавам с Еврипид. Знаете ли кой е Еврипид? Бил е древен грък — единият от „голямата тройка“ на древногръцката трагедия, ведно с Есхил и Софокъл. Предполага се, че е умрял, ухапан от куче в Македония, но по този въпрос има разногласия. Та този е Еврипид. Харесвам повече Софокъл, но смятам, че това е въпрос на предпочитание. Наистина не мога да кажа кой от двамата е по-добър.
Онова, което отличава неговите пиеси, е начинът, по който нещата толкова се объркват, че героите са като хванати в капан. Разбирате ли? Появява се група различни хора и всички те имат свои собствени ситуации, аргументи и оправдания, всеки търси своята правда или щастие. В крайна сметка никой нищо не може да стори. Така изглежда. По същество е невъзможно правдата на всеки да възтържествува или щастието на всеки да се постигне и затова хаосът взема връх. И сетне какво мислите, че се случва? Просто накрая се появява някой бог и започва да дирижира действието. „Ти отиваш там, а ти идваш тук, ти се срещаш с нея, а ти просто сядаш и млъкваш за малко.“ Нещо подобно. Той е един вид посредник и накрая урежда всичко идеално. Нарича се „деус екс махина“. При Еврипид почти винаги има деус екс махина и тъкмо тук мненията на критиците за Еврипид се разминават.
Но нека да помислим — какво би било, ако имаше деус екс махина в реалния живот. Всичко щеше да е толкова лесно! Ако се чувстваш затруднен или си в безизходица, някой бог ще се спусне отгоре и ще разреши всичките ти проблеми. Нима има нещо по-лесно от това? Както и да е, това е история на драмата. Горе-долу такива неща учим в университета.
Бащата на Мидори не каза нищо, но продължи да ме гледа с безучастен поглед, докато говорех. Разбира се, не можех да определя по този поглед дали изобщо схваща нещо от онова, което разказвах.
— Почивка — рекох.
След толкова говорене се почувствах прегладнял. Не бях ял почти нищо на закуска, а от обяда си бях изял само половината. Сега съжалявах, че не бях хапнал по-добре на обяд, но от съжалението нямаше никаква полза. Потърсих нещо за ядене в един шкаф, но намерих само кутия водорасли, някакви капки против кашлица и соев сос. Книжната кесия с краставици и грейпфрут бе още там.
— Ще хапна малко краставица, ако не възразявате — рекох на бащата на Мидори. Той не отговори. Измих три краставици на мивката и капнах малко соев сос в чиния. После загърнах една краставица във водорасли, топнах я в соев сос и я излапах.