Джек Лондон
Нос за царя
В утринния покой на Корея, когато нейните мир и тишина наистина оправдавали древното й име „Чо-сен“, живял държавен служител на име Йи Чин Хо. Той бил даровит мъж и — кой знае? — може би с нищо не по-лош от държавните служители навред по света. Но, противно на събратята си в други страни, Йи Чин Хо бил в затвора. Не че имал непредпазливостта да отклонява в своя полза обществени пари, но имал непредпазливостта да отклонява твърде много. Невъздържаността не е желателна в нищо, дори в присвояване на средства, а невъздържаността на Р1и Чин Хо го изправила пред най-нежелателни затруднения.
Десет хиляди низи медни монети дължал той на държавата и лежал в затвора, осъден на смърт. В положението му имало само едно благоприятно обстоятелство: разполагал с премного време да мисли, й мислил добре. След това повикал тъмничаря.
— Най-достопочтени човече, ти виждаш пред себе си най-големия клетник — заговорил той. — й въпреки това всичко ще се нареди за мене, ако ме пуснеш на свобода за един кратък час тази нощ. й всичко ще се нареди за тебе, защото аз ще се грижа за повишаването ти с течение на годините и накрая ще стигнеш до службата директор на всички затвори в Чо-сен.
— й таз хубава! — смъмрил го тъмничарят. — Какви са тия глупости? Един час, когато ей сега може да ти отсекат главата! Че аз имам престаряла и достойна за дълбоко уважение майка, да не говоря за жена си и за няколкото си невръстни деца! Да се махаш от тука, негоднико с негодник!
— От Свещения град до края на Осемте бряга няма място, където бих могъл да се скрия — отвърнал му Йи Чин Хо. — Аз съм мъдър човек, но колко струва мъдростта ми тука, в затвора? Да бях свободен, знам си, че щях да намеря и получа парите, с които да върна дълга си на държавата. Аз зная един нос, който ще ме спаси от всичките ми неприятности.
— Нос ли! — възкликнал тъмничарят.
— Нос — казал Йи Чин Хо. — Един забележителен нос, ако мога така да се изразя, извънредно забележителен нос. Тъмничарят вдигнал в отчаяние ръце.
— Ех, че шегаджия си ти, какъв шегаджия — изсмял се той. — Само като си помисли човек, че твоето чудесно остроумие трябва да загине на дръвника!
й с тези думи се обърнал и си отишъл. Но в края на краищата, понеже бил човек с тъпа глава и меко сърце, когато нощта напреднала, позволил на Йи Чин Хо да излезе.
Йи Чин Хо отишъл право при управителя, заварил го самичък и го вдигнал от сън.
— Да не съм управител, ако това не е Йи Чин Хо! — извикал той. — Какво правиш тука ти, който трябва да бъдеш в затвора и да чакаш да сложат главата ти на дръвника?
— Моля ваше превъзходителство да ме изслуша — казал Йи Чин Хо, като приклекнал до леглото и си запалил лулата от мангала. — Един мъртвец няма стойност. Вярно е, аз приличам на мъртвец, без стойност за държавата, за ваше превъзходителство или за самия себе си. Но ако, така да се каже, ваше превъзходителство ме пусне на свобода…
— Невъзможно! — провикнал се управителят. — Освен това ти си осъден на смърт.
— Ваше превъзходителство добре знае, че ако успея да върна десетте хиляди низи медни монети, правителството ще ме помилва — продължил Йи Чин Хо. — Тъй че, както казвам, ако ваше превъзходителство ме пусне на свобода за няколко дена, понеже сте разумен човек, аз ще се наплатя на държавата и ще мога да бъда полезен на ваше превъзходителство. Ще мога да бъда много полезен на ваше превъзходителство.
— Имаш ли план, който ти дава надежда, че ще намериш парите? — запитал управителят.
— имам — рекъл Йи Чин Хо.
— Ела тогава с него утре вечер, сега ми се спи — казал управителят и продължил да хърка оттам, където го бяха прекъснали.
На другата нощ, след като си осигурил пак отпуска от тъмничаря, Йи Чин Хо се явил пред леглото на управителя.
— Ти ли си, Йи Чин Хо? — попитал управителят. — Носиш ли плана?
— Аз съм, ваше превъзходителство — отговорил Йи Чин Хо — и планът е тука.
— Говори! — заповядал управителят.
— Планът е тука — повторил Йи Чин Хо, — тука, в ръката ми.
Управителят седнал и отворил очи. Йи Чин Хо протегнал ръката си с лист хартия. Управителят го поднесъл към светлината.
— Само някакъв нос — рекъл той.
— Малко прекършен, така и така, ваше превъзходителство — казал йи Чин Хо.
— Да, малко прекършен тук и там, както казваш — съгласил се управителят.
— Освен това е изключително месест нос, тъй, и така, ей тука на едно място, на края — продължил Йи Чин Хо. — Ваше превъзходителство би могъл да търси този нос надлъж и нашир много дни наред и да не го намери.
— Необикновен нос — признал управителят.
— Има и брадавица — добавил йи Чин Хо.