Чарли Манкс положи мършавите си пръсти върху ушите и направи болезнена гримаса.
— Какъв гаден шум само.
— Който вдига шум, не получава играчка, само голяма плачка — отбеляза Човека с противогаза. — Който вика с мощ, не получава помощ.
На Уейн му се повръщаше. Отвори уста, за да извика отново, и Манкс се протегна и опря пръст в устните му. Шт. Уейн трепна, усетил миризма на формалдехид и кръв.
— Няма да ти сторя нищо лошо. Никога не бих наранил дете. Престани с това мяукане. Искам да обсъдя нещо с майка ти. Убеден съм, че си свястно момче. Всички деца са свестни… за известно време. Тази лъжлива кранта майка ти лъжесвидетелства срещу мен. Но това не е краят. Аз имам деца, а тя ми попречи да съм с тях. Цяло десетилетие нямах възможност да видя сладките им усмихнати личица, макар че често чувах гласчетата им в сънищата си. Чувах ги как ме викат и знаех, че са огладнели. Нямаш представа какво е да знаеш, че децата ти са в нужда, а да не можеш да направиш нищо по въпроса. Всеки нормален човек би се побъркал. Разбира се, някои биха казали, че на мен не ми трябва много да стигна до това състояние!
Двамата мъже се засмяха.
— Моля ви — проплака Уейн. — Пуснете ме.
— Да му дам ли газ, господин Манкс? Време ли е за малко джинджифилов дим?
Манкс опря длани на кръста си и се намръщи.
— Кратката дрямка май ще е полезна в случая. Трудно се разговаря с толкова превъзбудено момче.
Човека с противогаза избута Уейн покрай предницата на колата. Уейн видя, че това е ролс-ройс и се сети за една от статиите, донесени от Маги Лей. В нея пишеше за човек, който е изчезнал в Тенеси заедно с ролс-ройс от 1938 година.
— Хупър! — викна Уейн.
Минаваха покрай кучето. Хупър извъртя глава, сякаш подразнен от муха, явно не бе чак толкова зле. Впи зъбите си в левия глезен на Човека с противогаза.
Човека с противогаза изписка и залитна. Уейн за момент си помисли, че ще успее да се измъкне, но ниският бе с дълги мускулести ръце като на павиан и сграбчи Уейн за гърлото.
— О, господин Манкс — проплака Човека с противогаза. — То хапе! Кучето хапе! Заби си зъбите в крака ми!
Манкс вдигна сребристия чук и го стовари върху главата на Хупър, също като мъжете по панаирите, които млатят целта в краката си в опит да накарат звънчето да звънне. Черепът на кучето изхрущя като настъпена електрическа крушка. Манкс го удари още веднъж за по-сигурно. Човека с противогаза освободи крака си, извърна се и срита Хупър.
— Мръсно куче! — ревна Човека с противогаза. — Дано да те е заболяло! Дано много да те е заболяло!
Когато Манкс се изправи, на копринената му риза блестеше кърваво петно с формата на буквата „Y“. Явно възрастният мъж имаше рана на гърдите си.
— Хупър — изхриптя Уейн.
Идеше му да вика, но можеше само да шепне. Едва чуваше собствения си глас.
По бялата козина на Хупър бяха избили кървави петна. Все едно виждаше кръв върху сняг. Уейн нямаше сили да погледне смазаната му глава.
Манкс се наведе над кучето, с мъка си поемаше въздух.
— Е, това кутре няма да гони повече гълъбите.
— Ти уби Хупър! — изстена Уейн.
Чарли Манкс отвърна:
— Да. Май така се получи. Горкичкият. Лоша работа. Винаги съм се опитвал да бъда приятел с кучетата и децата. Ще те компенсирам, момко. Приеми, че съм ти задължен. Вкарай го в колата, Бинг, и му дай нещо, което да заличи тревогите му.
Човека с противогаза избута Уейн напред. Куцаше, щадейки десния си глезен.
Задната врата на ролс-ройса изщрака и се отвори широко. Вътре нямаше никой. Никой не бе дръпнал лостчето. Уейн се озадачи, но бързо забрави това чудо. Нещата се развиваха светкавично и не можеше да си позволи да мисли за него.
Уейн осъзнаваше, че ако влезе, никога повече няма да излезе. Все едно да легне в гроб. Хупър обаче му бе показал какво трябва да прави. Хупър му бе показал, че дори когато изглеждаш победен, пак можеш да хапеш.
Уейн извърна глава и впи зъбите си в голата ръка на мъжа. Стисна здраво челюсти и усети вкуса на кръв.
Човека с противогаза изпищя:
— Боли! Той ме ухапа!
Ръката му се отвори, после се затвори. Уейн видя отблизо думите, изписани с черен маркер върху вътрешната страна на дланта.
ТЕЛЕФОН
ИНЦИДЕНТ
КОЛА
— Бинг! — изсъска Манкс. — Тихо! Набутай го в колата и млъквай!
Бинг — Човека с противогаза — сграбчи Уейн за косата и дръпна рязко. Уейн имаше чувството, че скалпът му всеки момент ще се разпори като вехт килим. Въпреки това вдигна крака си и го запъна в прага на вратата. Човека с противогаза изпъшка и удари Уейн в слепоочието.