Тя мушна дясната си ръка в джоба. Напипа ключа със странна форма. Палецът ѝ попадна върху релефния надпис ТРИУМФ.
„Сега. Сега е моментът. Постарай се“ — каза баща ѝ.
Лу я целуна нежно по слепоочието.
Вик се надигна. Получи силен спазъм в гърба, някакво мускулче се бе вдървило и се опитваше да ѝ попречи, но тя не си позволи дори да изохка.
Виждаше го като тъмно петно в мъглата. Беше като отразен в криво огледало, с тънки като клечки крака и безкрайни ръце. Очите му бяха големи, ококорени и за втори път в продължение на няколко минути тя си представи риба. Той приличаше на препарирана риба. Горните му зъби бяха впити в долната устна, което му придаваше глуповато, учудено изражение. Незнайно защо, целият ѝ живот ѝ заприлича на съвкупност от нещастия, пиянстване, неспазени обещания и самота, въртящи се като във въртележка около срещата с този мъж.
Измъкна ключа от джоба. Едва не го изтърва, защото върхът му се закачи в подплатата. Стисна го здраво и замахна към очите на Манкс. Ударът не бе точен. Острият връх попадна в слепоочието му, направи десетсантиметрова рана, отпаряйки парче кожа, и застърга костта отдолу.
— Благодаря! — каза тя.
Манкс се плесна с кокалестата си длан по челото. Изражението му бе като на човек, връхлетян от смайваща мисъл. Залитна назад. Токът му се хлъзна по влажната трева. Тя замахна към гърлото му, но не можа да го достигне. Той се пльосна върху капака на призрака.
— Мамо, о, мамо! — крещеше отнякъде Уейн.
Вик не се чувстваше стабилна върху краката си. Но нямаше време да мисли за това. Заклатушка се към Манкс. Сега вече виждаше колко стар и грохнал е той. Мястото му бе в старчески дом, където да пие сокчета, покрил коленете си с одеяло. Можеше да се справи с него. Можеше да го притисне върху капака и да продупчи гадните му очи със заострения ключ.
Беше се надвесила над Манкс, когато сребристият чук изсвистя. Ударът попадна в страничната част на каската, при което Вик се завъртя на сто и осемдесет градуса и се свлече на коляно. В главата ѝ задрънчаха чинели, все едно бе героиня от анимационно филмче. Мръсникът изглеждаше почти древен, но от движенията му лъхаха гъвкавостта и силата на тийнейджър. Парченца стъкло от забралото западаха по тревата. Ако не бе с каска, Вик щеше да получи сериозна пробойна в черепа си.
— Оооо! — изпищя Чарли Манкс. — О, боже! Тази ме разпра като басма!
Вик бързо се изправи. Бе паднал здрач. А главата ѝ кънтеше. Все пак чу затръшване на врата.
Извъртя се, стиснала с две ръце каската. Опитваше се да спре ужасните вибрации, които създаваха усещането, че всичко ехти. Светът се тресеше, сякаш бе седнала на работещ на празни обороти мотор.
Манкс все още лежеше върху предния капак. Изтерзаната му тъпа физиономия лъщеше от кръвта. Обаче до задницата на колата бе изникнал друг мъж. Поне приличаше на мъж. Главата му бе като на насекомото от онзи черно-бял филм от петдесетте години — гумена, с изпъкнала уста и празни стъклени очи.
Човекът насекомо имаше пистолет. Вик се вторачи в черното дуло, чийто отвор бе изненадващо малък, не по-голям от човешки ирис.
— Бам, бам — каза насекомото.
Когато видя, че Манкс се е проснал върху капака на колата, Бинг се разтресе като от откат на оръжие. Същото чувство бе изпитал и в момента, когато гръмна баща си в слепоочието с пистолета за пирони, само че сегашният откат бе насочен не към ръката му, а към душата му. Кучката бе пробола в лицето добрия господин Манкс и продължаваше атаката си. Тя възнамеряваше да го убие — мисъл толкова невъобразима и ужасна, колкото тази слънцето да угасне. Кучката се приближаваше и господин Манкс имаше нужда от помощта му.
Бинг сграбчи флакона с джинджифиловата подправка, насочи дюзата в лицето на момчето и пръсна струя светъл газ в устата и очите му. Трябваше да стори това още преди минути, но бе твърде ядосан и му се бе приискало да накара момчето да гледа. Хлапакът трепна и опита да се извърне, но Бинг го хвана за косата и продължи да пръска. Уейн Кармоди затвори очи и престана да вдига шум.
— Бинг, Бинг! — крещеше Манкс.
Бинг също кресна. Гореше от нетърпение да излезе от колата и да се притече на помощ, в същото време осъзнаваше, че не е приспал правилно момчето. Нямаше време, а и копеленцето бе в колата и не можеше да избяга. Бинг го пусна и прибра флакона в джоба на якето си. Бръкна в десния си джоб, където бе пистолетът.
Изскочи навън, затръшвайки вратата зад себе си, и извади оръжието. Жената беше с черна мотористка каска и се виждаха само широко отворените ѝ от ужас очи, явно осъзнаваше какво я очаква. Три крачки го деляха от нея, а от такова разстояние смъртта е гарантирана.