Човека с противогаза се сви и запуши ушите си с ръце.
Движеха се под лятно небе, сред хълмове и високи треви. Долу вляво иззад високите ели издължено езеро проблесна като парче огледало. Долините задържаха кръпки утринна мъгла, които обаче бързо щяха да се стопят.
Уейн разтърка силно очите си, мозъкът му все още бе полузаспал. Въздъхна и тогава с изненада установи, че от ноздрите му излиза пара, точно както в съня. Учуди се, че отзад е толкова студено.
— Замръзвам — каза Уейн, макар че всъщност се чувстваше сгорещен.
— Утрините тук са хладни — отвърна Манкс. — Скоро ще се почувстваш по-добре.
— Къде се намираме?
Манкс го стрелна с поглед.
— Пенсилвания. Пътувахме цяла нощ, а ти спа като бебе.
Уейн примигна смутено и объркано срещу него. Остатъците от лявото ухо на Манкс все още бяха покрити с бял плат, но превръзката на челото бе махната. Раната, същински франкенщайнски белег, бе почерняла и завехнала, сякаш от нанасянето ѝ бе изминал половин месец, а не половин ден. Цветът на лицето на Манкс бе по-нормален, очите му — по-остри, светещи от настроение и добронамереност към човечеството.
— Лицето ти е по-добре — отбеляза Уейн.
— Пооправил съм се, да, ама скоро няма да ме поканят да участвам в конкурс за красота!
— Защо си по-добре? — попита Уейн.
Манкс се позамисли, после каза:
— Колата се грижи за мен. Ще се погрижи и за теб.
— Това е, защото пътуваме към Коледната земя — вметна Човека с противогаза, като погледна през рамо и се усмихна. — Намръщеното лице тя обръща и усмивката се връща, нали така, господин Манкс?
— Не съм в настроение да слушам идиотски рими, Бинг. Що не помълчим малко, а?
NOS4A2 се движеше на юг. Всички мълчаха. В тишината Уейн си направи равносметка.
Предният ден бе най-страшният в живота му. Гърлото му още дрезгавееше от цялото онова викане. Сега обаче се чувстваше като кана, от която са излети всички лоши чувства. Интериорът на ролс-ройса преливаше от златна светлина. Прашинките горяха в ярките лъчи и Уейн замахна към тях. Те се завъртяха като наноси на дъното на езеро…
Майка му се бе гмурнала във водата, за да се спаси от Човека с противогаза, спомни си той и потрепери. За секунда го връхлетя вчерашният страх. Сякаш бе докоснал оголена жица и бе получил токов удар. Не се ужасяваше от това, че е отвлечен от Чарли Манкс, а от това, че за момент е забравил, че е жертва. За момент се бе наслаждавал на светлината и се бе чувствал почти щастлив.
Загледа се в чекмеджето от орехово дърво под предната седалка, където бе скрил телефона си. Когато вдигна глава, откри, че Манкс се взира в него през огледалото за задно виждане, усмихвайки се тънко. Уейн се отпусна на седалката.
— Каза, че си ми задължен — подхвърли Уейн.
— Така е.
— Искам да се обадя на мама. Искам да ѝ кажа, че съм добре.
Манкс кимна. Гледаше напред, стиснал с една ръка волана.
„Вчера колата сама ли се управляваше?“ Уейн си спомняше, че кормилото се въртеше само, докато Манкс стенеше, а Човека с противогаза почистваше раната. Но този спомен бе някак неестествено реален, като сънищата на човек, повален от изключително тежък грип. Сега, в сияйното утро, Уейн не бе сигурен дали това наистина се бе случило — температурата се бе вдигнала и той вече не виждаше дъха си.
— Хубаво е, че желаеш да звъннеш на майка си, за да я успокоиш. Предполагам, че когато пристигнем, ще искаш да ѝ звъниш всеки ден! Така постъпват добрите деца! И тя, естествено, ще иска да знае как си. Ще ѝ се обадим при първа възможност. Но не гледам на това като на услуга от моя страна! Що за звяр трябва да си, за да не позволиш на едно дете да се обади на майка си! За съжаление, тук наблизо няма място с телефон, а ние двамата не се сетихме да вземем мобилен. — Манкс се обърна и изгледа Уейн през преградата. — Ти нямаш телефон, нали?
Усмихна се.
„Той знае“ — помисли си Уейн и стомахът му се сви. За момент бе опасно близо до това да се разплаче.
— Не — отвърна с почти нормален глас.
С мъка се сдържаше да не погледне към дървеното чекмедже в краката си.
Манкс насочи вниманието си към пътя.
— Е, нищо. И без това е твърде рано за обаждания. Още няма шест часът, а и вчера тя имаше тежък ден, нека я оставим да се наспи! — въздъхна и добави: — Майка ти има повече татуировки от моряк.
— От „Йейл“ една студентка млада — каза Човека с противогаза — си татуира стихове отзаде. А зарад слепите, за да не стават недоразумения, направи копие на брайлово писмо на тез стихотворения.