В първия момент Вик си помисли, че се е задействала алармата, и се зачуди защо я е нагласила за толкова рано. Телефонът отново иззвъня и вратата на спалнята се отвори. Табита Хътър надникна вътре, очите ѝ проблеснаха зад очилата с кръгли рамки.
— Номерът започва с 603 — каза тя. — Добре ще е да вдигнеш. Може да е той.
Нямаше нужда да уточнява кого има предвид под „той“ и защо тъкмо Вик трябваше да поеме разговора. Вик не ги бе видяла да се закачат за телефонната линия, но бе гледала достатъчно филми с Томи Лий Джоунс, за да предположи, че са свършили тази работа.
Хвана слушалката. Беше топла, което означаваше, че обаждането не е от Коледната земя.
— Много късно разбрах — каза баща ѝ. — А и ми отне доста време да открия номера ти. Изчаках колкото можах, защото си помислих, че има някаква вероятност да спиш. Как си, Хлапе?
Вик отдръпна слушалката от устата си и каза:
— Баща ми. Обажда се от Дувър.
Табита Хътър отвърна:
— Кажи му, че разговорът се записва. Всички, които се обаждат на този номер, ще бъдат записвани.
— Чу ли това, Крис?
— Чух. Няма проблеми. Нека си вършат работата. Радвам се да чуя гласа ти, миличка.
— Какво искаш?
— Искам да знам как си. Искам ти да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.
— Всяко нещо си има първи път.
Той издиша разочаровано.
— Знам колко ти е трудно. И аз съм минавал през същото преди много години. Обичам те, момиче. Кажи ми, ако мога да помогна с нещо.
— Не можеш — отвърна тя. — В момента няма нищо за гърмене. Всичко вече е изгърмяло. Не ми се обаждай повече, татко. Достатъчно зле ми е. Ти само влошаваш още повече нещата.
Вик затвори. Табита Хътър я гледаше, застанала на прага.
— Твоите експерти проследиха ли телефона на Уейн? Има ли някаква разлика в сравнение с опита ни с приложението „Намери айфона си“? Съмнявам се. Ако беше получила нова информация, щеше да ме събудиш.
— Не могат да локализират телефона му.
— Не могат? Или са го проследили до пътя „Свети Ник“, някъде на изток от Коледната земя?
— Това означава ли нещо за теб? Чарли Манкс е имал къща в Колорадо. Дърветата наоколо са имали коледна украса. Медиите са я кръстили Къщата на шейна. Това Коледната земя ли е?
„Не — помисли си Вик. — Тя е в нашия свят, а Коледната земя е проекция в главата на Манкс.“
Хътър я гледаше с кротък поглед, в който нямаше грам емоция. Вик си помисли, че ако ѝ каже, че Коледната земя се намира в четвъртото измерение и там мъртви деца пеят коледни песни и провеждат телефонни разговори, изражението ѝ няма изобщо да се промени. Тя щеше да продължи да я гледа невъзмутимо, докато полицаите я повалят на леглото, за да ѝ бие докторът инжекция.
— Не знам къде е Коледната земя и какво представлява тя — каза Вик. Общо взето, това бе истина. — Нямам представа защо излизат такива неща, когато търсите телефона на Уейн. Искаш ли да хвърля едно око на чуковете?
Къщата все още бе пълна с хора, но повечето от тях не приличаха на ченгета, а на техници. Трима млади мъже бяха отворили лаптопите си върху масичката в дневната — висок, татуиран азиатец; кльощаво хлапе с бухнала къдрава червена коса и почти милион лунички по лицето и чернокож с пуловер, взет сякаш от гардероба на Стив Джобс. Миришеше на кафе. В кухнята се вареше поредната кана. Хътър наля на Вик, после добави сметана и захар, сякаш знаеше как предпочита тя кафето.
— И това ли го има в досието ми? — попита Вик. — Какво слагам в кафето си?
— В хладилника имаше сметана. Значи я използваш за нещо. А в буркана със захар имаше кафена лъжичка.
— Елементарно, Уотсън — каза Вик.
— На Хелоуин се обличах като Холмс. Имах лула, ловджийска шапка, всичко. Ами ти? Какъв костюм носеше?
— Усмирителна риза — отвърна Вик. — За да приличам на избягала от лудницата. Така се подготвях за останалата част от живота си.
Усмивката на Хътър замръзна, после бавно се стопи.
Агентката седна до Вик и ѝ подаде айпада си. Показа ѝ как да сменя снимките на различните чукове.
— Какво значение има с какъв чук ме е удрял? — каза Вик.
— Никога не се знае кое ще се окаже важно. Така че ги разгледай всичките.
Имаше какво ли не — ковашки чукове, железарски чукове, стикове за крикет.
— Какво, по дяволите, е това? База данни към убийствата, извършени с чук?
— Да.
Вик я стрелна с поглед. Изражението на Хътър отново излъчваше невъзмутимост.
По едно време Вик спря да разглежда.