— Да — каза Вик. — Точно така. Той е механик. Ремонтите са неговото плетене. Ще ме почерпите ли цигара?
Надяваше се, че тютюнът ще успокои нервите ѝ.
— Не открих пепелници в къщата — каза той.
Извади пакет „Марлборо“ от мръсното си сако и тръсна една цигара навън.
— Отказах ги заради сина си.
Той кимна, но не отговори. Поднесе към нея голяма месингова запалка „Зипо“, отстрани на която бе залепена някаква картинка. Барабанчето се завъртя с хрущящ звук и блъвнаха искри.
— Почти е свършил бензинът — обясни той.
Тя взе запалката от ръката му и с рязко движение успя да изкара жълтеникаво пламъче. Запали цигарата си, притвори очи и вдиша дима. Имаше чувството, че се потапя в топла вана. После въздъхна и се загледа в картинката върху запалката. Попай, замахващ с юмрук. Надписът „Бам“ бе ограден с жълти линии — ударната вълна.
— Знаеш ли какво ме учудва? — попита той, докато тя дърпаше силно от цигарата, пълнейки дробовете си със сладък дим. — Че никой не е видял твоя голям стар ролс-ройс. Как са могли да пропуснат такава кола! Тебе това не те ли изненадва?
Той я наблюдаваше с хитрите си, изпълнени с доволство очи.
— Не — отвърна тя и бе напълно искрена.
— Не — повтори Долтри. — Не те изненадва. Защо така?
— Защото Манкс умее да се покрива.
Долтри извърна глава и се вторачи в езерото.
— Сериозна работа. Двама мъже с автомобил „Призрак“ от 1938 година. Направих проверка в мрежата. По света има по-малко от четиристотин такива коли. В нашата страна са стотина. Дяволски рядка кола. И само ти си видяла онзи. Сигурно имаш чувството, че полудяваш.
— Не съм луда — каза Вик. — Уплашена съм. Има разлика.
— Ти си знаеш.
Метна фаса си в тревата и го смачка с върха на обувката си.
Изчезна във вътрешността на къщата още преди Вик да осъзнае, че запалката му все още е в ръката ѝ.
Къщата на съня
В двора на Бинг бе пълно с разноцветни станиолови цветя. Въртяха се, огрени от сутрешното слънце.
Къщата беше кокетна, с бели первази и клюмнали лилии. Беше място, където блага старица би поканила дете да похапне джинджифилови курабии, а после би го затворила в клетка и би го угоявала седмици наред, за да го пъхне накрая във фурната. Това бе Къщата на съня. На Уейн му се приспа още като видя въртящите се цветя от станиол.
На хълма до къщата имаше изгоряла почти до основи църква. Бяха останали само фасадата и високата кула. Цветното стъкло на прозорците бе потъмняло от пепел. Задната част на църквата представляваше купчина изгорели греди и опушен бетон. Отпред имаше табела, от онези с преместваемите букви, на която бе посочен графикът на службите. Някой обаче бе разместил буквите, изписвайки съобщение, което вероятно не отговаряше съвсем точно на разбиранията на паството:
ЦЪРКВА НОВА АМЕРИКАНСКА ВЯРА.
ГОСПОД ИЗГОРЯ ЖИВ.
ОСТАНАХА САМО ДЯВОЛИТЕ.
Вятърът задуха още по-силно в короните на старите дъбове, ограждащи паркинга пред опожарената църква. Уейн усети миризма на изгоряло, въпреки че стъклата на колата бяха вдигнати.
NOS4A2 зави по алеята и се насочи към гаража. Бинг бръкна в джоба си и извади дистанционно. Вратата се вдигна и колата се плъзна в мрака.
Гаражът бе бетонов, от него лъхаше на хлад и миризма на смазка и желязо. Миризмата на метал идеше от резервоарите, които бяха шест на брой, зелени, с цилиндрична форма, леко ръждясали. Върху тях с червени букви бе написано: „Запалимо“, „Газ под налягане“, „Севофлуран“. Приличаха на войници роботи на чуждоземна армия, чакащи вечерна проверка. Зад резервоарите имаше тясно стълбище, което водеше към таванското помещение.
— Олеле, време е за закуска — каза Бинг и погледна Чарли Манкс. — Ще ви приготвя най-прекрасната закуска на света. Честен кръст, да умра, ако лъжа. Най-прекрасната. Само кажете какво искате.
— Искам да остана сам — рече Манкс. — Главата ми се нуждае от почивка. Вероятно не съм гладен, защото се наситих с брътвежите ти.
Бинг сякаш се смали. Дланите му се плъзнаха към ушите.
— Не си запушвай ушите, преструвайки се, че не ме чуваш. Ти си същинско бедствие.
Лицето на Бинг се сгърчи. Очите му се затвориха. Разплака се.
— Можех да се застрелям! — ревна Бинг.
— О, свещена простота! — възкликна Манкс. — Вероятно щеше да пропуснеш целта, прострелвайки мен.