Преди да успее да отговори, Манкс добави:
— Озадачават ме някои неща. Надявам се да разбулиш мистерията.
Той мушна другата си ръка под палтото и извади сгънат на четири лист хартия. Беше доста зацапан. Разгъна го и го тикна пред лицето на Уейн. „Изчезнал инженер от «Боинг».“
— Онзи ден една жена с много странен цвят на косата е посетила майка ти. Сигурен съм, че си я спомняш. Носела е папка, пълна с истории за мен. Майка ти и въпросната дама са се сдърпали на двора. Бинг ми разказа. Сигурно ще се изненадаш, ако ти кажа, че Бинг е видял всичко от къщата отсреща.
Уейн се намръщи. Зачуди се как е възможно Бинг да шпионира от съседната къща. Та нали там живееше семейство Де Зут. Отговорът можеше да е само един. Не бе никак забавен.
Стигнаха до вратата под стълбите. Манкс натисна дръжката. Оттатък имаше тоалетна с наклонен покрив.
Манкс хвана верижката, която висеше под голата крушка, и я дръпна, но помещението не се освети.
— Бинг съвсем е занемарил имота. Ще оставя вратата отворена, за да ти е светло.
Набута Уейн в сумрачната тоалетна. Вратата остана отворена една педя, но старецът се отдръпна, за да може Уейн да си свърши работата на спокойствие.
— Майка ти откъде познава тази странна дама и защо те двете са ме обсъждали?
— Нямам представа. Не съм я виждал преди.
— Обаче си прочел статиите, които донесе тя. Статиите, повечето от които са за мен. Трябва да ти кажа, че там е пълно с долни клевети. Никога не съм убивал дете! Ама никога. А и не съм перверзник. За такива хора дори адът не е достатъчно жежък. Посетителката на майка ти явно не смята, че съм мъртъв. Невероятна прозорливост, като се има предвид, че вестниците разтръбиха, че съм умрял и ми е направена аутопсия. Според теб тя защо вярва, че съм оцелял?
— Откъде да знам. — Уейн се бе надвесил над тоалетната чиния, но не можеше да се изпикае. — Мама каза, че тя е луда.
— Не ме будалкаш, нали, Уейн?
— Не, сър.
— Какво каза тази жена за мен?
— Мама ме накара да се прибера в къщата. Нищо не съм чул.
— О, ти говориш опашати лъжи, Брус Уейн Кармоди — каза Манкс, но не изглеждаше ядосан. — Чепчето не те слуша, а?
— Кое?
— Пишлето. Чурката.
— О, има нещо такова.
— Може би защото разговаряме. Не е лесно да се изпишка човек, когато има компания. Ще се отдръпна още малко назад.
Уейн чу тропането на токовете на Манкс по бетонния под. Почти веднага мехурът на Уейн се отпусна и бликна урина.
След като се изпика, той въздъхна с облекчение и отметна глава назад.
Над тоалетната чиния имаше плакат. Коленичила гола жена със завързани зад гърба ръце. Беше с противогаз и с нашийник. До нея стоеше облечен в нацистка униформа мъж, който държеше каишката.
Уейн затвори очи и прибра чепчето си, не, тази дума бе абсурдна, пениса в гащите си. Докато си миеше ръцете, видя, че по мивката пълзи хлебарка. После с радост установи, че не е открил нищо забавно в онзи ужасен плакат.
„Причината е в колата. Когато си в колата, всичко ти изглежда забавно, дори и да не е.“
Веднага разбра, че това съждение е вярно.
Излезе от тоалетната. Манкс вече бе отворил задната врата на призрака. Сребристият чук бе в ръката му. Ухили се, показвайки ситните си пожълтели зъби. Уейн си помисли, че би могъл да стигне до алеята, преди Манкс да му е разбил главата.
— Честно да ти кажа — подхвана Манкс, — много бих желал да науча повече за приятелката на майка ти. Вярвам, че ако се понапънеш, ще си спомниш някои подробности. Я по-добре седни в колата и си помисли. Аз ще ти донеса закуска. Нищо чудно, докато се върна, да си се сетил нещо. Какво ще кажеш?
Уейн сви рамене, но при мисълта, че ще остане сам в колата, сърцето му ускори ритъма си. Телефонът. Трябваше му само минутка да се свърже с баща си и да му разкаже всичко — Шугъркрийк, Пенсилвания, розова къща близо до хълм с изгоряла църква. Ченгетата щяха да цъфнат още преди Манкс да е донесъл бекона с яйца. Влезе охотно в колата.
Манкс затвори вратата и почука по стъклото.
— Връщам се след секундичка! Не бягай!
Засмя се, когато лостчето на ключалката се спусна.
Уейн коленичи на задната седалка и се загледа в отдалечаващия се Манкс. Когато старецът изчезна, Уейн се обърна, слезе на пода и сграбчи дръжката на чекмеджето от орехово дърво. Отвори чекмеджето.
Телефона го нямаше.