Нямаше нищо по-нормално от това да се разпищи, но вече се бе напищял. Сви дясната си длан в юмрук. Израсналата от задната седалка ръка също сви пръстите си. Стомахът му запротестира — стряскащо е да можеш да контролираш движенията на ръка, появила се от нищото.
— Трябва да поиграеш на борба с палци със себе си — подхвърли Манкс.
Уейн подскочи и веднага прибра дясната си ръка. Крайникът, подаващ се от задната седалка, се шмугна обратно в тапицерията и в следващия момент отново се прикачи към рамото на момчето, където му бе мястото. Уейн се хвана за гърдите. Сърцето му препускаше.
Манкс се наведе и надникна през страничното стъкло. Захили се, показвайки кривите си, стърчащи напред горни зъби.
— На задната седалка на тази кола човек може много да се забавлява! В никоя друга кола няма толкова интересни неща!
В едната си ръка държеше чиния. Бъркани яйца, бекон и препечени филийки. В другата имаше чаша с портокалов сок.
— За твоя радост в тази закуска няма нищо здравословно. Пълно е с масло, сол и холестерол. Дори портокаловият сок не е препоръчителен за теб. Всъщност това не е никакъв сок, ами гадно безалкохолно. Обаче аз никога не съм пил витамини, а съм си поживял доста. Щастието носи много повече ползи за здравето, отколкото който и да е чудодеен хап, измислен от аптекарите!
Уейн се отпусна на задната седалка. Манкс отвори вратата и му подаде чинията и чашата. Уейн забеляза, че няма вилица. Старецът може и да звучеше като селски полуидиот, но се бе сетил, че не трябва да дава на пасажера си остър предмет. Взе чинията и тогава Манкс седна на задната седалка.
Манкс бе казал, че адът не е достатъчно жежък за хората, които блудстват с деца, но Уейн се подготви да реагира, ако бъде опипан. Онзи вероятно щеше да бръкне между краката му и да го попита дали някога си е играл с чепчето.
Когато Манкс атакуваше, Уейн щеше да се бие, да загуби и да бъде насилен. Щеше да метне обаче закуската в лицето му. И да хапе като звяр.
Съпротивата бе безсмислена. Ако поискаше да свали гащите на Уейн и да направи… нещо си, Манкс щеше да го направи. Беше по-голям. Толкова просто понякога е всичко. Уейн щеше да се постарае да преживее унижението. Щеше да се преструва, че тялото му принадлежи на друг човек, и да мисли за лавината, която бяха видели с баща му. Щеше да си представи, че е затрупан под снега, и това щеше да му донесе облекчение. Някой ден щяха да го заровят някъде — по-скоро рано, отколкото късно — и повече нямаше да има значение какво му е сторил Манкс. Само се надяваше майка му да не разбере. Тя бе предостатъчно нещастна, беше се борила предостатъчно дълго с лудостта и алкохолизма си и той не биваше да става източник за още страдания за нея.
Но Манкс не го докосна. Той въздъхна и изпъна дългите си крака.
— Виждам, че вече си избрал играчката, която ще закачиш на елхата, когато стигнем в Коледната земя. Тя символизира преминаването ти в другия свят.
Уейн погледна дясната си ръка и с изненада установи, че спящата луна пак е в нея. Палецът му се плъзгаше по извивката. Нямаше спомен да я е изваждал от джоба си.
— Дъщерите ми донесоха ангелчета и с тях обявиха края на пътуването — промълви Манкс. Беше се отнесъл. — Грижи се за нея, Уейн. Пази я така, все едно е собственият ти живот!
Потупа Уейн по гърба и кимна към предницата на колата. Уейн проследи погледа му. Той гледаше към отворената жабка. Към телефона.
— Наистина ли си въобразяваше, че можеш да скриеш нещо от мен? — попита Манкс. — В тази кола?
Въпросът като че ли бе реторичен.
Манкс скръсти ръце на гърдите си, сякаш се прегръщаше. Подсмихваше се. Не изглеждаше ядосан.
— Да скриеш нещо в тази кола, е като да го пъхнеш в джоба на палтото ми. Няма как да не забележа. Не че те обвинявам, задето опита! Всяко момче би опитало. Яж тези яйца де. Ще изстинат.
Уейн се мъчеше да възпре сълзите си. Захвърли луната на пода.
— Ей! Ей! Не се натъжавай! Къса ми се сърцето, като видя нещастно дете! Ще се почувстваш ли по-добре, ако говориш с майка си?
Уейн примигна. Една сълза се изтърколи върху парчетата мазен бекон. При мисълта да чуе гласа на майка си Уейн се разтресе като от експлозия.
Кимна.
— Знаеш ли кое ще накара мен да се почувствам по-добре? Ако ми разкажеш за жената, донесла на майка ти онези статии. Услуга за услуга!
— Не ти вярвам — прошепна Уейн. — Няма да ѝ се обадиш, каквото и да направя.
Манкс погледна над преградата.
Жабката изтрака звучно и се затвори. Уейн така се стресна, че за малко не изтърва чинията.