Чекмеджето зад шофьорската седалка се плъзна назад, без да издаде почти никакъв звук.
Телефонът бе вътре.
Уейн се втренчи в него, едва си поемаше дъх.
— Досега не съм те лъгал — каза Манкс. — Но разбирам недоверчивостта ти. Ето как стоят нещата. Ти знаеш, че няма да ти дам телефона, ако не ми разкажеш за онази жена. Ще го сложа на пода на гаража и ще мина с колата през него. Много ще е забавно! Да ти кажа честно, смятам, че мобилните телефони са измислени от дявола. Сега си помисли дали ще ми кажеш. Със сигурност си успял да научиш нещо важно. Ако не ти позволя да се обадиш на майка си, ще знаеш, че съм долен лъжец и с право няма никога повече да ми вярваш. Но ако ти позволя да ѝ се обадиш, ще знаеш, че си държа на думата.
Уейн каза:
— Но аз не знам нищо за Маги Лей, което ти да не знаеш.
— Е, каза ми името ѝ. Виждаш ли! Процесът на обучение вече започна.
Уейн се сви. Осъзнаваше, че току-що е извършил непростимо предателство.
— Госпожа Лей е казала нещо, което е уплашило майка ти. Какво е то? Кажи ми и аз ще ти позволя да се обадиш на майка си!
Уейн отвори уста, но не бе сигурен какво точно ще каже. Манкс го спря, като го стисна внимателно за рамото.
— Не си измисляй, Уейн! Сделката отпада, ако не си честен с мен още от самото начало! Изкривиш ли истината дори мъничко, ще съжаляваш!
Манкс си взе парче бекон от чинията. Една от сълзите на Уейн блестеше върху него, ярка като скъпоценен камък. Захапа месото заедно със сълзата и задъвка.
— Е? — рече Манкс.
— Каза, че си се задействал. Че не си в затвора и майка ми трябва да внимава. Предполагам, че това е уплашило майка ми.
Манкс се намръщи. Дъвчеше бавно, мърдайки превзето челюстите си.
— Нищо друго не съм чул. Наистина.
— Как са се запознали двете?
Уейн сви рамене.
— Маги Лей каза, че майка ми е била малка, когато са се запознали, но мама твърдеше, че не я познава изобщо.
— Кой според теб казва истината? — попита Манкс.
Уейн се стресна от този въпрос. След кратко колебание отговори:
— Майка ми.
Манкс преглътна бекона. Очите му светнаха.
— Виждаш ли колко е лесно. Е, сигурен съм, че майка ти ще се зарадва да те чуе. — Понечи да се наведе, за да вземе телефона… после се отпусна в седалката. — О, има още нещо! Тази Маги Лей спомена ли за някакъв мост?
По тялото на Уейн премина тръпка вследствие този въпрос. „Не му казвай.“
— Не — рече той, без да се замисля.
Гласът му бе глух. Имаше чувство, че лъжата е парче храна, заседнало в гърлото му.
Манкс пусна една лукава, сънлива усмивка. Притвори очи. Стъпи върху циментовия под на гаража и се надигна. В същото време чекмеджето с телефона изтрака остро и се затвори.
— Исках да кажа „да“! — викна Уейн и го хвана за ръката. От рязкото движение чинията в скута му се обърна и яйцата и филиите започнаха да падат на пода. — Да, Да! Каза, че майка пак трябва да те намери! Попита майка дали ще може да те намери чрез моста!
Манкс застина на място, с единия крак в колата. Уейн продължаваше да стиска предмишницата му. Манкс изгледа умислено, леко изненадано ръката на Уейн.
— Мисля, че се разбрахме да не се лъжем.
— Да! Просто забравих за момент! Моля ви!
— О, забравил си. Забравил си, че трябва да говориш истината!
— Съжалявам!
Манкс изобщо не се трогна. Каза:
— Е, всеки бърка. Може и да дам разрешение за телефонен разговор. Но ще ти задам още един въпрос и искам хубаво да си помислиш, преди да ми отговориш. А когато отговориш, искам да ми кажеш истината, така че бог да ти е на помощ. Маги Лей каза ли нещо за това как майка ти би могла да стигне до този мост? Какво каза за средството?
— Тя… тя не каза нищо! Не, заклевам се! — Манкс се канеше да освободи ръката си. — Мисля, че не знаеше нищо за триумфа?
Манкс се поколеба.
— За триумфа?
— Това е мотоциклетът на майка ми. Нали си спомняте. Тя го буташе по пътя. От няколко седмици го ремонтира. Работи по него дори нощно време. Това ли превозно средство имате предвид?
Манкс бе зареял поглед в далечината. Чертите на лицето му омекнаха. Прехапа долната си устна със ситните си зъби. С такова изражение на лицето приличаше на идиот.
— Ха! Майка ти се опитва да се сдобие с ново средство. За да може пак да преминава. За да може да ме намери. Знаеш ли, веднага щом я видях да бута онзи мотоциклет, си помислих, че пак се е захванала със старите номера! А тази Маги Лей… сигурно и тя притежава някакво средство. Или поне е информирана за хората, които пътуват… по другите пътища. Хубаво. Имам и други въпроси, но тях по-добре да ги задам лично на госпожа Лей.