Извърна се и се ухили на Уейн през рамо и кривите му покафенели зъби излязоха на показ. Уейн бе виждал дърти кучета с по-чисти и здрави на вид зъби.
Манкс стискаше в ръката си листове хартия, прихванати с голям жълт кламер. Запрелиства ги небрежно. Бяха леко измачкани, явно вече бе чел написаното. Отдели им около половин минута, после се наведе и ги набута в жабката.
— Бинг поработи на компютъра си — сподели Манкс. — Помня времената, когато човек можеше да си загуби носа, ако го навира в чужда паница. Сега можеш да изровиш всичко с едно натисване на бутон. Няма зачитане на личното пространство, няма уважение, всеки се вре, където не му е работа. От интернет сигурно може да се разбере и с какъв цвят бельо съм днес. Все пак технологиите на тази безсрамна нова ера предлагат някои удобства! Нямаш си представа колко информация извади Бинг за тази Маги Лей. Съжалявам, но приятелката на майка ти е наркоманка с плебейски произход. Не че съм изненадан. Като се има предвид, че е татуирана и говори като хамалин, майка ти е нормално да се събере с такава измет. Ако искаш, ще ти дам да прочетеш за госпожица Лей. Не ми се ще да скучаеш, докато пътуваме.
Чекмеджето под шофьорската седалка се отвори. Разпечатката за Маги Лей беше вътре. Уейн бе ставал свидетел на този номер няколко пъти, но все още се стряскаше.
Наведе се и извади листовете, след което чекмеджето се затвори толкова рязко и с толкова силен звук, че Уейн извика и ги изтърва на пода. Чарли Манкс се изсмя гръмко като селяндур, който току-що е чул виц за евреин, негър и феминистка.
— Пръстите ти не пострадаха, нали? Днешните коли имат куп ненужни екстри. Хващат излъчвани от сателит радиостанции, имат затоплящи се седалки и джипиес, за да могат тъпанарите, които не знаят къде отиват и защо, да стигнат по-бързо! Но този ролс има екстра, която не можеш да намериш в модерните превозни средства: чувство за хумор! Хубаво е да си нащрек, когато си в призрака, Уейн! Старата дама едва не те сгащи!
Голямо пищене щеше да падне. Уейн осъзнаваше, че ако бе закъснял със секунда, чекмеджето вероятно щеше да натроши пръстите му. Остави листовете на пода.
Манкс положи ръката си върху преградата и извърна глава, за да погледне през задното стъкло на излизане от гаража. Белегът на челото му бе синкаворозов, все едно от нараняването бяха изминали два месеца. Дъртакът бе махнал превръзката на ухото си, което не бе пораснало, но поне раната бе заздравяла и гледката не бе чак толкова отвратителна.
NOS4A2 бе на средата на алеята, когато Манкс наби спирачка.
Бинг Партридж, Човека с противогаза, прекосяваше двора, стиснал куфар в ръката си. Носеше лекьосана бейзболна шапка с инициалите на Нюйоркската пожарна, не по-малко мръсна фланелка със същите инициали и гротескно момичешки розови слънчеви очила.
— А — измрънка Манкс. — Жалко, че се събуди. Опасявам се, че следващите минути няма да са особено приятни, млади Уейн. Децата страдат, когато възрастните се карат.
Бинг мина с бърза крачка зад колата, наведе се и се опита да отвори багажника. Само че багажникът се запъна. Бинг се намръщи и задърпа здраво. Манкс го наблюдаваше през задното стъкло. Макар да бе споменал, че скоро ще стане напечено, ъгълчетата на устата му потрепваха в усмивка.
— Господин Манкс! — провикна се Бинг. — Не мога да отворя багажника!
Манкс не отговори.
Бинг закуцука към предната врата, щадейки ухапания си от Хупър глезен. Куфарът се удряше в бедрото му при всяка крачка.
Когато хвана дръжката на вратата, бутончето за заключване изщрака и потъна.
Бинг сбърчи вежди и задърпа.
— Господин Манкс? — проплака той.
— Не мога да ти помогна, Бинг. Колата не те иска.
Призракът тръгна назад.
Бинг не пусна дръжката и бе повлечен. Дръпна я отново. Долната му челюст се тресеше.
— Господин Манкс! Не си отивайте! Почакайте! Казахте, че може да дойда!
— Това беше, преди да я оставиш да избяга, Бинг. Ти ни предаде. Бих могъл да ти простя. Знаеш, че винаги съм гледал на теб като на син. Но тук нямам думата. Ти я остави да се измъкне и сега призракът оставя теб да се измъкнеш. Призракът е като жена, нали разбираш! С жените не може да се спори! Те са по-различни от мъжете. Тях не ги движи разумът! Усещам, че колата ти е адски ядосана, задето прояви небрежност в боравенето с оръжие.
— Не! Господин Манкс! Дайте ми още един шанс! Моля! Искам още един шанс!
Той залитна, при което куфарът се тресна в крака му и се отвори. По алеята западаха потници, долни гащета и чорапи.
— Бинг — каза Манкс. — Бинг, Бинг, далече от мен! Ще дойда пак тук някой ден.