Тогава той я повлече. Вик запълзя, за да е болката по-поносима, а на него не му пукаше дали я боли, или не и когато ръцете ѝ отказаха, той продължи да я влачи за косата. Тя се потресе от виковете си за милост.
Вик не бе успяла да огледа добре сутерена, който като че ли приличаше на дълъг коридор. Мярна пералня, сушилня; дамски манекен с противогаз; ухилен бюст на Исус, под чиято роба се виждаше сърце и чието лице бе покафеняло и на мехури, вероятно заради подпалване. Чуваше се металическо потракване, което явно нямаше намерение да престане.
Човека с противогаза спря в края на коридора и дръпна някаква метална плъзгаща се врата. Възприятията на Вик не можеха да следват хода на събитията. Част от нея все още бе в коридора и се взираше в обгорелия Исус. Друга част бе в кухнята — при очуканата зелена бутилка, подпряна на стола. Севофлуран, запалимо. Виждаше и останките на църквата и как вдига камъка с две ръце и прасва лъскавия месингов катинар. Беше и в Ню Хемпшир и си просеше цигара от детектив Долтри, който ѝ подаде запалка с лепенка на Попай отстрани.
Човека с противогаза я принуди, като я дърпаше за косата, да пропълзи на колене над релсата. В другата си ръка държеше бутилката със севофлуран. Настойчивото подрънкване идеше от дъното ѝ, което Бинг влачеше по циментовия под. Звукът наподобяваше този на тибетска молитвена купа, в която монах върти чук.
Когато Вик мина над релсата, той я дръпна напред, принуждавайки я отново да застане на четири крака. Натисна задника ѝ с крак и я тласна, при което ръцете ѝ се огънаха.
Брадичката ѝ се заби в пода. Ченето ѝ изтрака и от всички предмети в стаята изригна тъма — лампата в ъгъла, леглото, мивката — сякаш те притежаваха тайни сенки, които можеше да бъдат разбудени и накарани да литнат като ято врабци.
За момент ятото от сенки заплашваше да се спусне върху нея. Тя го пропъди с крясък. Помещението миришеше на стари тръби, бетон, непрано бельо и изнасилване.
Вик се опитваше да стане, макар че ѝ бе трудно дори да остане в съзнание. Усещаше как трептящият жив мрак се кани да се разпростре около нея. Ако припаднеше сега, поне нямаше да усети как бива изнасилена. Или убита.
Вратата изтрака и се затвори с трясък, който отекна във въздуха. Човека с противогаза я сграбчи за рамото и я събори по гръб. Главата ѝ се люшкаше отпуснато, а черепът ѝ похлопваше по неравния бетон. Той коленичи до нея. Държеше прозрачна маска, която би паснала върху устата и носа ѝ. Хвана Вик за косата и дръпна главата ѝ нагоре, за да може да сложи маската. Задържа я с длан върху лицето ѝ. Една прозрачна тръбичка водеше към бутилката.
Тя посегна към ръката, притискаща маската към лицето ѝ, и се опита да я одраска, но Бинг си бе сложил брезентови градински ръкавици. Не успя да докопа незащитена кожа.
— Дишай дълбоко! — настоя той. — Ще се почувстваш по-добре. Просто се отпусни. Край за днес, слънцето залезе с чест. Господ изгоря, а аз го гръмнах с пистолета си.
Той продължаваше да притиска маската към лицето ѝ. Пресегна се със свободната си ръка и завъртя вентила на бутилката. Чу се свистене и нещо хладно, сладникаво, миришещо на джинджифил задуха в устата ѝ.
Вик сграбчи тръбичката, уви я около китката си и дръпна рязко. Тя се извади от вентила, изпуквайки като тапа. Бутилката избълва облак бяла пара. Човека с противогаза видя какво е станало, но не изглеждаше притеснен.
— Половината така правят — каза той. — Не ми харесва, защото се прахосва газ, но щом искаш нещата да са по трудния начин, така да бъде.
Махна маската от лицето ѝ и я захвърли в ъгъла. Тя понечи да се надигне на лакти, но той заби юмрук в корема ѝ. Тя се сгърчи и прегърна удареното място, сякаш то бе мило на сърцето ѝ същество. Вдиша шумно въздух, който бе наситен с омайната миризма на джинджифил.
Човека с противогаза бе петнайсетина сантиметра по-нисък от Вик и трътлест, но въпреки това се движеше пъргаво като уличен артист — човек, който може да свири на банджо, докато крачи на кокили. Той вдигна бутилката с две ръце, наклони я и насочи отворения вентил към Вик. Излизащият газ бе бял на цвят, но когато се разсея, стана невидим. Тя вдиша още една глътка въздух с вкус на десерт. Повлече задника си по пода, като се оттласкваше назад с длани и стъпала. Опитваше се да не вдишва, но не успяваше. Треперещите ѝ мускули копнееха за кислород.
— Къде си тръгнала? — попита той през противогаза. Следваше я, стиснал здраво бутилката. — Помещението е затворено херметически. Където и да отидеш, все ще трябва да дишаш. Тази бутилка побира триста литра. С такова количество мога да приспя стадо слонове, драга.