Той срита едното ѝ стъпало и краката ѝ се разкрачиха. Заби върха на лявата си маратонка в слабините ѝ. В гърдите ѝ се надигаше вик на отвращение, чувстваше се осквернена. За момент ѝ се прииска газът вече да я е приспал. Не можеше да приеме, че кракът му е там, не желаеше да знае какво ще се случи по-късно.
— Заспивай, кучко, заспивай — нареждаше Човека с противогаза. — Подремни си, докато те чукам — каза и се изкиска.
Вик се довлече до един от ъглите, главата ѝ се удари в измазаната стена. Той я следваше, като не спираше да пръска с газ.
Севофлуранът омекотяваше контурите на всички предмети. В другия край на стаята имаше едно легло, но тя виждаше три, припокриващи се почти напълно. В ставащата по-плътна мъгла Човека с противогаза се раздели на две, после отново се събра.
Подът под Вик бавно се накланяше и тя всеки момент щеше да се плъзне по наклона, напускайки реалността и изпадайки в безсъзнание. Зарита с крака в опит да се задържи в ъгъла на помещението. Задържаше дъха си, но дробовете ѝ не бяха пълни с въздух, а с болка, и сърцето ѝ блъскаше здраво като буталата на триумфа.
— Ти си тук и всичко е идеално! — вресна възторжено Човека с противогаза. — Ти си моят втори шанс. Ти си тук, така че господин Манкс ще дойде, за да ме отведе в Коледната земя! Ти си тук и аз най-накрая ще получа това, което ми се полага.
През съзнанието ѝ притичваха образи. Бяха като карти за игра, разбърквани от фокусник. Тя отново бе в задния двор, а Долтри щракаше със запалката си, но не можеше да изкара огънче, затова тя я взе… и запали от първия път. На запалката имаше снимка на Попай, замахващ с юмрук, и някакъв звуков ефект, не си спомняше точно какъв. В главата ѝ изникна надписът върху бутилката: „Запалимо“. След това дойде една проста мисъл, не образ, а решение: „Ще убия гадното копеле!“.
Запалката бе в задния ѝ джоб. Понечи да я извади, но имаше чувството, че бърка в бездънната торба с плочки за скрабъл на Маги. Ръката ѝ потъваше надолу, надолу, надолу…
Човека с противогаза бе застанал пред нея и я пръскаше с газ, стиснал бутилката с две ръце. Тя чуваше как бутилката нашепва своята протяжна, смъртоносна команда за мълчание: Шшшшшшшшшшшшшшшшш.
Пръстите ѝ докоснаха гладко парче метал и се обвиха около него. Измъкна ръката си от джоба и вдигна запалката пред себе си, сякаш тя бе кръстче, от което вампирите бягат.
— Не ме принуждавай — изсъска тя, вдишвайки нова порция джинджифилов дим.
Дръпна назад капачето на запалката. Човека с противогаза чу изщракването, погледна надолу и отстъпи крачка назад. Държеше бутилката като бебе.
— Недей! Опасно е! Да не си луда!
Вик плъзна палеца си по барабанчето. Чу се стържещ звук, след което блъвнаха бели искри и една лента синкав пламък се проточи във въздуха. Огънят се заизвива като змия, насочвайки се право към бутилката. Белият газ, излизащ от вентила, се превърна в див огнен език.
Бутилката със севофлуран за момент заприлича на огнехвъргачка. Човека с противогаза се отдръпна от Вик, като така, без да иска, спаси живота ѝ. На трептящата светлина Вик успя да види какво пише на запалката: Бам.
Човека с противогаза сякаш бе насочил ракетна установка към гърдите си и я бе задействал. Дъното на бутилката се пръсна сред канонада от горящ газ и шрапнели, които го запратиха към вратата. Триста литра севофлуран под налягане експлодираха, превръщайки бутилката в огромна огнена палка. Шумът бе невъобразим, Вик имаше чувството, че в тъпанчетата ѝ са се забили шивашки игли.
Човека с противогаза се стовари толкова силно върху металната врата, че я разкърти. Ослепителната бяла светлина за момент заличи половината стая. Вик инстинктивно вдигна ръце, за да предпази лицето си, и видя как косъмчетата по ръцете ѝ се накъдриха и свиха от топлината.
След експлозията всичко се промени. Стаята затуптя като сърце. Предметите вътре потрепваха в ритъма на пулса на Вик. Пространството бе изпълнено с виещ се златист дим.
Когато бе влязла в помещението, предметите вътре пускаха сенки. Сега пускаха ярки проблясъци. Подобно на бутилката с газ, те се опитваха да се издуят и пръснат.
Нещо влажно се търкулна по бузата ѝ и тя си помисли, че това са сълзи, но когато се пипна, върховете на пръстите ѝ бяха почервенели.
Време бе да се изнася. Стана и пристъпи към вратата, но стаята се килна наляво и тя отново се намери на пода.
Застана на коляно, както я бяха учили да прави в Малката лига при нараняване. Отгоре западаха горящи парченца. Стаята се наклони надясно, а с нея и Вик.
Ярка светлина бликаше от леглото, мивката и рамката на вратата. Вик не бе предполагала, че всички предмети съдържат тайна сърцевина от мрак и светлина, която при определени условия проявява едно от двете. При всеки удар на сърцето ѝ яркостта се засилваше. Не чуваше нищо друго освен хрипливото си дишане.