— Когато се унесеш, пак ще го намерим — каза Манкс. — Колкото по-скоро стигнем там, толкова по-скоро ще се возиш на въртележката и ще играеш „Бодни слепия“ с дъщерите ми и техните приятели.
Пътят прорязваше царевично поле. Над редовете висяха черни греди, наподобяващи арки над сцена. Уейн си помисли, че това са пръскачки на отрова. Те щяха да залеят царевицата с вещество, което щеше да изтреби всички вредители. Думата „вредители“ се заби в съзнанието му. По-късно царевицата щеше да бъде позаплакната и дадена на хората за храна.
— Някой напускал ли е Коледната земя? — попита Уейн.
— Когато отидеш там, няма да искаш да си тръгнеш. Всичко, за което си мечтал, е там. Най-добрите игри. Най-хубавите въртележки. Има толкова захарен памук, колкото не би могъл да изядеш за сто години.
— Но ще мога ли да напусна Коледната земя? Ако поискам?
Манкс го изгледа кръвнишки през огледалото.
— Предполагам, че някои от учителите се дразнят от въпросите ти. Какви оценки получаваше?
— Не много добри.
— Е, за твоя радост, в Коледната земя няма училище. Аз също мразех ученето. Предпочитах да правя историята, отколкото да чета за нея. Говори се, че ученето е приключение. Дрън-дрън. Ученето си е учене. Приключението си е приключение. Научиш ли се да събираш и да изваждаш, и да четеш сравнително добре, нищо повече не ти трябва. Другото води само до неприятности.
Уейн стигна до извода, че няма да може да напусне Коледната земя.
— Един последен въпрос…
— Виж какво, държиш се така, все едно си осъден на смърт. Няма да те беся, гаранция. Ще пристигнеш в Коледната земя в идеално състояние!
— Но щом няма връщане назад, щом трябва да стоя вечно в Коледната земя, искам да свърша някои неща. Може ли последно ястие?
— Какво имаш предвид? Мислиш, че няма да получаваш храна в Коледната земя?
— Ами ако там няма каквото искам? В Коледната земя всякакво ядене ли има?
— Има захарен памук, какао, хотдог и близалки, от които винаги ме заболяват зъбите. Тоест всичко, което децата обичат.
— Искам царевица. С масло — обяви Уейн. — И бира.
— Царевица може да се осигури… И какво още каза? Безалкохолна бира? Тук в Средния запад има чудесна бира, ароматизирана с кора на лаврово дърво. Тази със сарсапарила е дори по-добра.
— Не говоря за безалкохолна бира, а за истинска. Искам „Корс Силвър Булит“.
— Защо искаш бира?
— Баща ми каза, че когато стана на осемнайсет, двамата ще изпием по една бира на верандата. Каза и че в Деня на независимостта, докато гледам фойерверките, също ще мога да пийна. Чаках тези моменти с нетърпение. Но вече май няма шанс… А ти спомена, че в Коледната земя всеки ден е Коледа. Значи няма да празнуваме Четвърти юли. В Коледната земя патриотизмът явно не е на мода. Искам и бенгалски огън. В Бостън палех бенгалски огън.
Качиха се на дълъг нисък мост. Металните елементи жужаха кротко под гумите. Манкс заговори чак когато преминаха от другата страна.
— Тази вечер си много бъбрив. Пропътувахме хиляди мили, но чак сега се разприказва. Да видим дали съм те разбрал правилно. Искаш да ти купя биричка, царевица и бенгалски огън, с който да отпразнуваш Деня на независимостта. Сигурен ли си, че е само това? Може би с майка ти сте планирали да хапнете гъши дроб и хайвер, когато станеш на двайсет и една?
— Не държа да празнувам Четвърти юли. Просто искам бенгалски огън. И евентуално няколко ракети. — След секунда добави: — Каза, че ми дължиш услуга. Задето уби кучето ми.
Последва тягостно мълчание.
— Така е — призна накрая Манкс. — Бях забравил. Не се гордея с тази постъпка. Квит ли ще сме, ако ти осигуря бира, царевица и фойерверки?
— Не. Но няма да искам нищо друго.
Погледна навън, към луната. Приличаше на нащърбено парче кост, безлично и отдалечено. Не можеше да се сравнява с луната в Коледната земя. В Коледната земя май всичко бе по-хубаво.
— Как разбра за Коледната земя?
— Закарах дъщерите си там. И първата си съпруга. — След кратко мълчание добави: — Първата ми жена бе неприятен човек. Трудно можеше да ѝ се угоди. Повечето червенокоси са такива. Беше изготвила дълъг списък с оплаквания срещу мен и направи така, че собствените ми деца да не ми вярват. Имаме две дъщери. Баща ѝ ми даде пари, с които да започна бизнес. Купих кола. Тази кола. Мислех, че жена ми, Каси, ще се зарадва. Но тя ме посрещна на нож, както винаги. Каза, че съм прахосал парите. Обясних ѝ, че смятам да стана шофьор. Тя отсече, че ще се докарам до просешка тояга, а те я подкрепиха. Беше злобна жена, унижи ме пред децата, което за един мъж е неприемливо. — Манкс стисна здраво кормилото, чак кокалчетата му побеляха. — Веднъж тя ме замери с газова лампа и най-хубавото ми палто се подпали. Как мислиш, дали ми се извини? Е, пак си помисли. Правеше ме за посмешище в Деня на благодарността и на роднинските срещи, като се преструваше на подпалена. Тичаше напред-назад, крякайки като пуйка, и размахваше ръце, и викаше: „Загасете ме, загасете ме“. Сестрите ѝ се пръсваха от смях. Да ти споделя нещо. Температурата на кръвта на червенокосите е с три градуса по-ниска от тази на нормалните жени. Проучванията го потвърждават. — Направи крива физиономия в огледалото. — Естествено, онова, което ги прави нетърпими, същевременно привлича мъжете, ако разбираш какво имам предвид.