Къщата на съня
— Мамо, мамо, той кара към… — каза Уейн, а после нещо изтрака, чу се и звук от затръшване на врата.
— Е, стига дрънканици — викна Манкс с приповдигнатия тон на цирков глашатай. — На добрия малчуган му се събра доста напоследък. Не бива да го натоварваме излишно!
Вик заплака. Подпряна на кухненския плот, се олюляваше, ронейки сълзи в телефонната слушалка.
Момчето от другата страна на линията говореше с гласа на Уейн… но не беше Уейн. Усещаше се някаква сънлива резервираност, която не пасваше на ситуацията и не бе характерна за такова сериозно и самостоятелно момче като него. Звучеше нормално само в края на разговора, когато тя му бе напомнила за Хупър. За секунди, макар объркан и уплашен, бе себе си. Освен това звучеше като дрогиран, като човек, който излиза от дълбока упойка.
Колата успяваше да го упои по някакъв начин. Упояваше го и същевременно изсмукваше същността му, оставяйки след себе си щастливо безмозъчно… нещо. Вампир като Брад Макколи — студеното момченце, което се бе опитало да я убие преди много, много години в Гънберъл. Тези мисли бяха нетърпими, трябваше да се отърси от тях, иначе нищо чудно да се разкрещеше.
— Добре ли си, Виктория? Ако искаш да се чуем друг път?
— Ти го убиваш. Той умира.
— Никога не е бил по-жизнен! Прекрасно момче е! Разбираме се добре. Като Буч Касиди и Сънданс Кид. Бъди спокойна, държа се добре с него. Никога не съм наранявал дете. Но след всичките лъжи, които ти изрече по мой адрес, едва ли някой ще ми повярва. Цял живот съм се грижил за деца, но ти разтръби, че съм перверзник. В правото съм, може да се каже, да сторя ужасни неща на сина ти. Така бих направил измислиците ти истина. Свикнал съм да оправдавам очакванията. Но сърце не ми дава да се отнасям лошо с деца. — След кратко колебание добави: — Възрастните обаче са друго нещо.
— Пусни го. Моля те, пусни го. Той няма нищо общо. Знаеш. Искаш да ми отмъстиш. Разбирам те. Спри някъде. Просто спри и ме изчакай. Ще използвам моста си. Ще те намеря. Можем да се договорим. Ти го пускаш да излезе от колата, аз влизам на негово място. Ще можеш да правиш каквото си искаш с мен.
— Имаш много вини да чистиш. Разтръби навсякъде, че съм издевателствал сексуално над теб. Гадно ми е, че ме обвиняват в нещо, което не съм имал дори удоволствието да опитам.
— Искаш ли? Това ще те ощастливи ли?
— Да те изнасиля? Боже, не! Само се заяждам. Подобна низост ми е чужда. Знам, че много жени обичат да бъдат пляскани по задника по време на сексуален акт и да бъдат обиждани, но това е просто спорт. Да взема жена против волята ѝ? Не съм такъв човек! Сигурно няма да ми повярваш, но аз имам дъщери. Понякога си мисля, че още от самото начало отношенията ни тръгнаха в погрешна посока! За което много съжалявам. Така и не се отвори възможност да се опознаем. Убеден съм, че щеше да ме харесаш, ако се бяхме срещнали при други обстоятелства.
— Ох — изпъшка тя.
— Не е толкова невероятно! Женил съм се два пъти и рядко съм оставал без женска компания. Всеки си харесва нещичко.
— Какво намекваш? По дяволите, искаш да излизаш с мен?
Той подсвирна.
— Ах, тази твоя уста! Можеш да накараш хамалин да се изчерви! Имайки предвид как мина първата ти среща с Бинг Партридж, ми се струва, че за здравето ми ще е най-добре само да си бъбрим. Досегашните ни отношения не бяха изпълнени с много романтика. Ти изтощаваш мъжете, Виктория. — Засмя се. — Поряза ме, наговори сума ти лъжи за мен и ме прати в затвора. По-гадна си от първата ми жена. Все пак… имаш нещо, което мъжете ценят! Караш ги да се замислят!
— Ще ти дам една тема за размисъл. Хубаво си помисли. Не можеш вечно да си в движение. Рано или късно ще се наложи да спреш. Рано или късно ще се наложи да поспиш. И тогава, когато отвориш очи, ще съм надвесена над теб. Лесно се справих с приятелчето ти Бинг, Чарли. Опасна кучка съм и смятам да те изгоря в колата ти и да си върна сина.
— Сигурен съм, че ще се опиташ, Виктория, но замисляла ли си се какво ще правиш, ако той не пожелае да се прибере при теб?
Връзката прекъсна.
След като Манкс затвори, Вик се приведе и задиша тежко като маратонец, който току-що е пресякъл финалната линия. Беше плакала от гняв, което я бе изтощило адски. Идеше ѝ да вземе слушалката и да я заудря в стената, но кротката част от съзнанието ѝ я накара да се въздържи.