След нови три крачки къщата долу вече не се виждаше. Мина ѝ през ума, че е възможно мотоциклета да го няма, че е възможно деца да са видели, че ключът е в стартера, и да са решили да направят няколко кръгчета. Триумфът обаче бе на мястото си, полегнал върху ръждясалата си стойка.
С мъка го изправи във вертикално положение. Заскимтя от болка, когато се наложи да напъне с левия си крак.
Завъртя ключа и настъпи газта.
Моторът бе мокър от дъжда и нямаше да е изненадващо, ако откажеше да запали. Всичко бе наред — забоботи веднага, сякаш копнееше да излезе на пътя.
— Радвам се, че поне ти си добре — каза тя.
Направи обратен завой и излезе от сенките. Докато се плъзгаше покрай изгорялата църква, заваля. Студени блещукащи капки западаха от слънчевото небе. Цопваха приятно върху кожата ѝ и сухата ѝ, окървавена, мръсна коса.
— Дъжд, дъжд — промълви нежно тя. — Ела отново и отмий тази гадост.
Триумфът и възседналата го жена заобиколиха обгорените дъски и камъни, които някога са били молитвен дом.
Когато стигна до мястото, където се бе озовала вчера, видя моста, сгушен сред дърветата. Единствената разлика бе, че бе обърнат, така че Вик влезе от страната, която възприемаше като източна. На стената вляво със зелен спрей бе написано: „Хиър“.
Старите изгнили дъски затракаха под гумите. Когато шумът на двигателя заглъхна в далечината, един гарван кацна пред входа и се вторачи в мрака.
Две минути по-късно мостът изведнъж изчезна, както балон, прободен от игла. Дори изпука като балон, а ударната вълна помете гарвана, изскубвайки половината му пера и отхвърляйки го на десетина метра. Птицата падна на земята, беше мъртва — поредната жертва на пътнотранспортно произшествие.
Лакония, Ню Хемпшир
Хътър разбра първа какво се случва, макар че помещението бе пълно с хора. Лу Кармоди залитна. Дясното му коляно се подгъна и той се подпря с длан на голямата овална маса.
— Господин Кармоди! — извика тя.
Той се свлече в един от столовете на колелца. Широкото му лице бе пребледняло, над веждите му бе избила пот. Опря китката си в челото, сякаш за да провери дали няма температура.
— Господин Кармоди? — повтори Хътър, която бе от другата страна на масата.
Край Лу имаше много хора, които обаче явно не разбираха, че той има проблеми със сърцето.
— Тръгвам, Лу — каза Вик Маккуин. Хътър я чу през слушалките си с блутут. — Обичам те.
— Аз също — отвърна Кармоди.
Той носеше устройство, подобно на това на Хътър. Всъщност почти всички имаха такива и слушаха разговора.
Намираха се в една от конферентните зали на полицейската централа край Лакония. Мястото по нищо не се различаваше от залите в големите хотели — скучна обстановка, голяма овална маса в средата и прозорци, гледащи към паркинг.
Маккуин затвори. Хътър свали слушалките си.
Кънди, главният ѝ експерт, беше отворил лаптопа си и се ровеше в Гугъл Мапс. На екрана се виждаше „Блок Лейн“ в Шугъркрийк, Пенсилвания. Кънди стрелна с очи Хътър.
— След три минути ще има коли там. Може и по-скоро. Току-що говорих с местните, тръгнали са с надути сирени.
Хътър отвори уста, за да каже: „Кажи им да изключат скапаните сирени!“. Нима не се досещаха, че беглецът не бива да бъде предупреждаван?
Тогава Лу Кармоди заби носа си в плота на масата. Изсумтя и сграбчи масата като корабокрушенец, който се опитва да се задържи за блъскана от вълните отломка.
Така че Хътър каза:
— Викай линейка, бързо!
— Искаш… линейка за „Блок Лейн“? — попита Кънди.
— Не, за тук. — Скокна от мястото си и се спусна покрай масата. Викна: — Господа, отдръпнете се от Кармоди, моля. Бързо, отдръпнете се, моля!
Столът на колелца на Лу Кармоди бавно се плъзна назад и едрият мъже се строполи на пода, сякаш бе хвърлен през тавански капак.
Долтри бе най-близо до него, точно зад стола. Стискаше чаша с надпис: „Най-добрият дядо на света“. Отскочи рязко настрани, заливайки розовата си риза с кафе.
— Удар ли получи? — попита.
Хътър застана на коляно до Кармоди, чиято горна част на тялото бе под масата. Хвана го за месестото рамо и забута. Все едно се опитваше да обърне матрак. Той се озова по гръб. Дясната му ръка бе увила на възел фланелката му с Железния човек точно между обемистите гърди. Бузите му бяха отпуснати, устните — посивели. Изпъшка тежко, хриптейки. Очите му се стрелкаха в различни посоки, сякаш правеше опит да се ориентира в обстановката.