Започна да разбърква плочките. Беше играла тази игра много дълго време и бързо, и без никакви проблеми постигна резултат.
Когато видя, че се е получило, въздъхна доволно, все едно от раменете ѝ бе паднала огромна тежест. Нямаше представа какво означава съобщението. В него имаше нещо енигматично, сякаш не представяше факт, а стихче от приспивна песен. Но Маги бе сигурна, че е уцелила. Винаги усещаше кога е уцелила. Беше ясно и просто като ключ, изщракващ в ключалка. Вик вероятно щеше да схване смисъла, но нека първо се наспи.
Преписа съобщението на плочките върху лист с печата на библиотеката. Прочете го. Добро беше. За пръв път от много време се чувстваше доволна от себе си.
Събра плочките една по една и ги върна в кадифената торба. Болката в гърдата бе намаляла до неприятно пулсиране. Извади цигарите си не за да се гори, а просто за да попуши.
Едно момче влезе в детската библиотека. Носеше пръчица бенгалски огън.
Тя го видя през замъгленото стъкло на стария аквариум — тъмна фигура на фона на по-ненаситения мрак на помещението. Детето размаха дясната си ръка и звездички с цвят на мед зачертаха линии в тъмнината. Секунда по-късно то изчезна заедно с искрящата си пръчица.
Маги се наведе към аквариума, смяташе да почука по стъклото и да изкара акъла на момчето, пропъждайки го, обаче се сети, че Вик спи, и се отказа. Децата идваха в библиотеката да палят фойерверки, да пушат и да рисуват графити по стените, а това хич не ѝ харесваше. Веднъж бе попаднала на група тийнейджъри, които пушеха трева край купчина горящи книги, и направо полудя. Взе един крак от стол и ги погна, осъзнаваше, че ако тапетите се подпалят, ще загуби последното си убежище. Закрещя, без изобщо да заеква: „Подпалвачи на книги! Ще ви отрежа топките и ще изнасиля майките ви!“. Бяха петима, но побягнаха така, сякаш са видели призрак. Понякога самата тя се възприемаше като призрак, мислеше си, че е загинала при наводнението заедно с библиотеката.
Стрелна очи към Вик, която се бе сгушила на канапето със свити под брадичката юмруци. Този път Маги не можа да се въздържи. Наведе се и я целуна нежно по слепоочието, после закрачи към вратата. Устните на спящата се извиха в кисела усмивка.
Маги тръгна да търси хлапето. Влезе в детската библиотека и внимателно затвори вратата зад себе си. Килимът бе прокъсан, плесенясал и набран по краищата. Отдолу се показваше влажен бетон. Горната половина на огромния глобус в ъгъла бе обърната. В насъбралата се вътре вода плаваха гълъбови пера, а отстрани имаше курешки. Осрана Америка, обърната наопаки. Тогава осъзна, че торбичката с плочки за скрабъл все още е в ръката ѝ. Бе забравила да я остави на бюрото. „Каква съм тъпачка само.“
Отдясно долетя звук, наподобяващ цвърчене на бучка масло в тиган. Маги заобиколи бюрото от орехово дърво, където бе давала книги като „Коралайн“, „Мистерията на къщата с часовника“ и „Хари Потър“. Когато приближи каменния коридор, който водеше към основната сграда, видя подскачащо жълто сияние.
Момчето стоеше в края на коридора с бенгалски огън в ръка. Малка тъмна фигура със скрито от качулка лице. Стоеше и се взираше, а насочената към пода пръчица пръскаше искри през облачета дим. В другата си ръка държеше продълговат сребрист флакон. На Маги ѝ замириса на прясна боя.
— Спра да мога не — каза той с неестествено дрезгав глас и се засмя.
— Какво? — каза тя. — Хей, хлапе, я се разкарай от тук!
Той поклати глава, обърна се и се отдалечи — дете сянка, движещо се като в сън, осветяващо пътека към пещера на безсъзнателното. Клатушкаше се, за малко не се блъсна в стената. Беше пиян. Маги все още не усещаше миризма на бира.
— Хей! — викна тя.
Той изчезна. Нейде отпред заехтя смях. В мрака на залата за периодични издания мудно се проточваха огнени езици.
Маги се затича, изританите от нея спринцовки и бутилки затракаха по бетонния под. Мина покрай покрити с дъски прозорци. Някой, вероятно момчето, бе написал с червена боя на стената отдясно: „Господ изгоря жив. Останаха само дяволите“. Боята се стичаше, сякаш стените кървяха.
Влетя в залата за периодика, която приличаше на параклис заради високия си таван. По време на наводнението всичко тук бе залято и по водната повърхност се носеха купчини списания. Сега тази циментова камера бе облепена с изсъхнали вестници, купища хартия гниеше в ъглите, а тук-там се мяркаха спалните чували на бездомниците. Една телена кофа за боклук изпускаше мазен дим. Малкият пияница бе хвърлил бенгалския си огън върху струпаните вътре книги и списания. Основата на кладата пръскаше зелени и оранжеви искри. Маги видя как едно копие на „451 градуса по Фаренхайт“ се загърни и почерня.