Уейн се приближи, поклащайки небрежно ръце. Бледото му лице бе придобило нездрава лъскавина, но бе усмихнато — новите му зъбчета сияеха. По лицето му се стичаха сълзи.
— Изглеждаш смешно — обяви той. — Супер забавно!
Примигна през сълзи. Избърса се с опакото на дланта си, оставяйки лъскави следи по нежните си бузи.
Колата бе спряла наблизо, работеше на празни обороти. Вратата се отвори. Ботуши изскърцаха върху асфалта.
— Нима нищо забавно в това, че се удари в призрака! — каза Манкс. — Леле, каква гадна вдлъбнатина се е появила! Честно казано обаче, кльощавата кучка повече се е вдлъбнала. Влизай в колата, Уейн. Доста път ни чака, ако искаме да стигнем в Коледната земя преди изгрев-слънце.
Уейн се отпусна на коляно до нея. Сълзите бяха оставили по бледото му лице червени следи.
«Майка ти те обича — представи си Маги, че му казва. От устата ѝ излизаха само хъхрене и кръв. Опита се да му обясни с очи. — Иска да си при нея.» Маги протегна ръката си, Уейн я пое и я стисна.
— Съжалявам толкова. Направя да можах не нищо.
— Нищо — прошепна тя едва чуто, помръдвайки леко устни.
Уейн пусна ръката ѝ.
— Почивай си — каза той. — Почивай си тук. Сънувай нещо хубаво. Сънувай Коледната земя!
Той се изправи и тръгна нанякъде. Отвори се врата, затвори се врата.
Погледът на Маги се спря върху ботушите на Манкс. Той бе застанал точно до разпръснатите плочки. Сега тя видя и други букви — М, Р, Т, И. Сглоби «Мир». «Мисля, че той ми счупи врата — мир на твоята душа!» — помисли си и се усмихна отново.
— Защо се смееш? — попита Манкс с треперещ от омраза глас. — Нищо смешно няма! Ти ще умреш, аз ще живея. Е, можеше да поживееш още малко. Още ден-два. Щеше ми се да разбера някои неща… като например на кои хора си казала за мен. Исках… не извръщай поглед, когато ти говоря!
Тя бе затворила очи. Не искаше да гледа обърнатото му наопаки лице, и то от земята. Не заради грозотата му, а заради тъпашкото изражение. Долната му челюст бе виснала и ясно се виждаха обратната захапка и кривите покафенели зъби. Очите му изпъкваха от черепа.
Той стъпи върху корема ѝ. Ако животът бе справедлив, тя нямаше да усети нищо, но справедливост нямаше и никога не бе имало, и тя запищя. Как е възможно да имаш толкова тежки наранявания, а да не си изпаднал в безсъзнание!
— Слушай сега! Не бе нужно да умираш така! Не съм чак толкова лош човек! Приятел съм с децата и не желая никому зло, като изключим онези, които ми пречат на работата! Нямаше смисъл да ми се опълчваш. Но ти го направи и виж докъде се докара. Аз ще живея вечно, момчето също. Животът ни ще е хубав, а ти ще се превърнеш в прах и…
Тогава тя разбра. Навърза буквите и разбра какво е значението. Изпухтя и изцапа ботушите на Манкс с кръв. Този звук нямаше как да се сбърка — смях.
Манкс се отдръпна, сякаш тя се бе опитала да го ухапе.
— Кое му е смешното? Кое му е смешното ти да умираш, а аз да продължавам да живея? Ще си тръгна и никой не може да ме спре, а на теб ще ти изтече кръвта и ще умреш. Това ти се струва весело?
Тя се опита да му каже. Размърда устни в опит да произнесе думата. Но само хриптеше и пръскаше кръв. Напълно бе загубила дар слово и при мисълта за това изпита дълбоко облекчение. Край на заекването. Край на отчаяните опити да се изкаже, борейки се с кьопавия език.
Манкс се изправи в цял ръст и изрита плочките, които при правилно подреждане изписваха думата «триумф».
Той се отдалечи с бърза крачка. Поспря се, колкото да вземе шапката на Маги, да я изтупа и да я сложи на главата си. Чу се затръшване на врата. Радиото се включи. Тя се заслуша в дрънченето на коледни камбанки и в топлия мъжки глас, който пееше: «Тичайки в снега…».
Колата включи на скорост и потегли. Маги притвори очи.
Триумф — 45 точки, ако успееш да нагласиш тройната дума и двойна буква. «Триумф» — помисли си Маги. — Вик печели.“
Хемптън Бийч, Ню Хемпшир
Вик бутна вратата и влезе в ресторанта „При Тери“. Въздухът бе топъл и влажен, натежал от миризмата на лучените кръгчета, пържещи се в огромния фритюрник.
Пит работеше на щанда — добрият стар Пит, чието лице бе изгоряло от слънцето и по чийто нос имаше следи от крем.
— Знам защо си дошла — обяви Пит и бръкна под щанда. — Имам нещо за теб.
— Не — каза Вик. — Не ми пука за гривната на майка ми. Търся Уейн. Виждал ли си Уейн?
Смути се, че отново се е озовала в „При Тери“, под гадните лепкави ленти за ловене на мухи. Пит не можеше да ѝ помогне да намери Уейн. Яд я хвана, че си губи времето тук, вместо да търси момчето си.